Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Я кажи отново как се казва „лодка“ на испански.
— Barca! Donde barca?
Момчето изплашено посочи с мръсния си показалец към един прашен блок отвъд кея.
Учителя го пусна и забърза напред, следван от Върнън и сюрията деца и кучета. Вратата на офиса беше отворена и те влязоха. Мъжът, който седеше зад бюрото се изправи и се приближи към вратата с една мухобойка, размаха я над децата и ги изблъска. После се върна на мястото си и изгря в усмивка. Имаше малка, добре оформена глава и стройно тяло, беше рус, с арийски черти. Но когато заговори, испанският му акцент пролича.
— Моля, заповядайте!
Те се настаниха в плетените от ракита столове, в края на отрупаната със списания за водолазна екипировка маса.
— Какво мога да направя за вас, господа?
— Искаме да наемем няколко лодки с водачи — каза Учителя.
Мъжът се усмихна.
— Ще се гмуркате или ще ловите херинга?
— Нито едното, нито другото. Искаме да преплуваме реката.
Усмивката замръзна върху лицето на мъжа.
— Да преплувате Патука?
— Да.
— Виждам, че сте тръгнали за приключения.
Учителя погледна Върнън.
— Да.
— И докъде искате да отидете?
— Още не знаем. Далече. Може би до планините.
— Трябва да наемете моторизирани канута, защото реката е доста плитка за обикновена лодка. Мануел!
След миг някъде отзад влезе млад мъж. Той примига на светлината. По ръцете му се виждаха люспи от риба и кръв.
— Това е Мануел. Той и братовчед му Рамон ще ви водят. Добре познават реката.
— Колко ще ни отнеме прекосяването на реката?
— Можете да стигнете чак до Пито Соло. Една седмица. Зад него е блатото Миамбар.
— А после?
Мъжът махна с ръка.
— Не ми се вярва да искате да пресечете блатото?
— Напротив — каза Учителя. — Напълно вероятно е да го направим.
Мъжът наклони глава примирено, сякаш му се случваше всеки ден да се занимава с откачени американци.
— Както желаете. Зад блатото са планини, после има отново планини. Трябва да се запасите с храна поне за месец.
В стаята забръмча оса, вероятно беше влязла през пукнатия прозорец, закръжа сърдито над тях и отново се блъсна в стъклото. С плавно движение мъжът вдигна мухобойката и я стовари върху осата. Тя падна на пода, гърчейки се в агония. В този момент изпод бюрото се подаде една лъскава обувка и довърши живота й с леко изхрущяване.
— Мануел! Доведи Рамон. — Той се обърна към Учителя: — Можем да ви осигурим всичко, от което се нуждаете, сеньор. Палатки, спални чували, мрежи против комари, газ, храна, GPS, ловно оръжие — всичко! Можем да го уредим с кредитна карта. — Той сложи ръка върху чисто новата машина за кредитни карти, свързана към лъскав жак в стената. — Не се тревожете за нищо, ние ще се погрижим. Ние сме модерна фирма. — Той се усмихна. — Предлагаме приключение, но не и безразсъден риск.
12.
Колата бръмчеше на север през пустинята Сан Хуан Бейсин към границата на Юта по една пуста и самотна магистрала между безкрайните прерии от пелин и лавандула. Шипрок се издигаше в далечината, забил тъмния си каменен връх в синьото небе. Том, шофирайки, изпита върховно облекчение, че това вече е зад гърба му — беше спазил обещанието си, беше помогнал на Сали да разбере къде е отишъл баща му. Какво щеше да направи тя после, зависеше само от нея. Можеше или да чака, докато братята му се върнат от джунглата заедно с Кодекса — при условие, че са открили гробницата, — или да се опита да ги настигне. Той, във всеки случай, беше вън от това. Можеше да се върне отново към мирния си, обикновен живот в пустинята.
Той хвърли крадешком един поглед към пасажерската седалка, където тя седеше. Повече от час не беше обелила и дума. Не беше казала какво възнамерява да прави, пък и Том не беше сигурен дали иска да знае. Единственото, което искаше бе да се върне при конете си, към всекидневието в клиниката, към прохладната кирпичена къща, скрита в сенките на дърветата. Беше работил здраво, за да постигне това спокойствие и тази простота и бе решил никога повече да не позволи баща му и налудничавите му планове да променят ситуацията. Ако братята му искат приключения — моля! Можеха да задържат и наследството. След Сара нямаше намерение да скача отново в дълбока вода.
— Значи е заминал за Хондурас — замислено произнесе Сали. — И ти нямаш никаква идея, никакво предположение къде точно може да е отишъл?
— Сали, вече ти казах всичко, което знам. Преди четирийсет години е прекарал известно време в Хондурас със стария си партньор Маркъс Хаузър, търсили са гробници и са брали банани, за да припечелват. Били са изиграни, доколкото съм чувал, купувайки някаква иманярска карта, и са кръстосвали месеци наред из джунглата, като накрая едва не умрели. После нещо са се сдърпали, това е всичко.