Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Звънецът иззвъня и се чу гласът на Дорийн:
— Тук двама искат да се срещнат с Барнаби и Фентън.
Мили боже, само това му липсваше.
— За какво?
— Не искат да кажат. Не искат да говорят с никого, освен с Барнаби и Фентън.
Той въздъхна тежко.
— Изпрати ги тук.
Уилсън спря да пише и го погледна:
— Искате ли да…?
— Не, остани.
Те се появиха на вратата, зашеметяваща блондинка и висок мъж в каубойски ботуши. Хернандес изсумтя, изправи се и приглади с ръка косата си.
— Седнете.
— Искаме да се срещнем с лейтенант Барнаби, не…
— Знам с кого искате да се срещнете. Моля, седнете.
Те седнаха с нежелание.
— Аз съм офицер Хернандес — каза той, обръщайки се към блондинката. — Мога ли да ви попитам каква работа имате с офицер Барнаби? — Той говореше с тренирания глас на чиновник — бавно, безстрастно и с елемент на окончателност.
— Предпочитаме да общуваме директно с офицер Барнаби — каза мъжът.
— Не можете.
— И защо? — избухна той.
— Защото е мъртъв.
Те го погледнаха слисани.
— Как?
Господи, Хернандес се почувства безкрайно уморен. Барнаби беше добър човек. Каква загуба…
— Автомобилна катастрофа — отговори той с въздишка — Може би все пак ще ми кажете кои сте и как бих могъл да ви помогна?
Те се спогледаха. Мъжът започна:
— Аз съм Том Бродбент и преди десетина дни лейтенант Барнаби разследва предполагаемо влизане с взлом в къщата ни в Санта Фе. Той пое обаждането и се питам дали е подал рапорт.
Хернандес погледна към Уилсън, но той поклати глава:
— Не е подавал рапорт.
— Споменавал ли е нещо?
— Каза, че става дума за някакво недоразумение, че господин Бродбент е преместил някъде колекцията си от произведения на изкуството, а синовете му погрешно са предположили, че става дума за кражба. Както обясних миналата седмица и на брат ви, няма престъпление, така че няма причина да се отваря досие.
— Брат ми? Кой от двамата?
— Не си спомням името. С дълга коса, брада, прилича на хипи…
— Върнън.
— Точно така.
— Мога ли тогава да говоря с партньора му, Фентън?
— Той също загина при инцидента.
— Какво точно е станало?
— Колата се възпламенила на Ски Бейсин Роуд, на ъгъла на Нан.
— Съжалявам.
— Ние също.
— Значи няма нищичко по разследването в къщата на Бродбент?
— Нищо.
Настъпи тишина. След малко Хернандес се прокашля:
— Има ли нещо друго, което мога да направя за вас?
11.
Боклукът гореше в петдесет и пет галоновите варели, наредени в редица по мръсната плажна ивица на Пуерто Лемпира, и всеки изпращаше облаци от лютив дим към града. Една дебела жена готвеше върху капака на един от варелите; миризмата на препечена свинска кожичка, донесена от задушливия ветрец, погъделичка ноздрите на Върнън. Той и Учителя продължиха напред по мръсната, успоредна на плажа улица, проправяйки си път сред тълпата деца, следвани от глутница кучета. Децата се влачеха подире им повече от час, викайки „Дай бонбонче“ и „Дай долар“. Върнън извади няколко пакета с бонбони и всичките долари, които носеше, за да предразположи децата, но щедростта му засили още повече истерията.
Върнън и Учителя пристигнаха на разнебитения дървен кей, който стърчеше от калната лагуна, на края на която бяха вързани дървени канута с извънбордови двигатели. Мъжете се излежаваха в хамаци, а тъмнооките жени ги гледаха от пътя. Един от мъжете се насочи към тях, с навита около врата си боа.
— Змия — каза той. — Педесе долар.
— Не ни трябва змия — отвърна Учителя. — Искаме лодка. Barca. Кораб. Търсим Хуан Фрайтаг Чартърс. Познавате ли Хуан Фрайтаг?
Мъжът започна да развива влечугото и да го протяга напред, сякаш им предлагаше кренвирши.
— Змия. Трийсе долар.
Учителя го отмина.
— Змия — развика се мъжът, подтичвайки подире им. — Двайсе долар! — Ризата му, цялата на дупки, се беше смъкнала от раменете. Той сграбчи Върнън с дългите си кафяви пръсти. Върнън бръкна в джоба си и извади шепа монети, но откри една-единствена банкнота от пет долара. Подаде ги на мъжа. Децата се втурнаха с бесни крясъци към кея.
— По дяволите, стига си раздавал пари — скастри го Учителя. — Ще ни оберат.
— Съжалявам.
Учителя хвана едно от по-големите деца, които се бяха скупчили отзад и му извика нетърпеливо:
— Къде? Donde?
Преди още да е получил някакъв отговор, се обърна към Върнън: