Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Монк помага ли на токсиколога?
— Той още е на терен, събира проби. И дано събере повече, защото ще ни трябват.
— Ще предупредя Дженингс от нашия научен отдел. Той ще събере хората си и ще координира нещата от наша страна.
— Идеално. Благодаря.
Въпреки решимостта си Пейнтър не можа да избяга от личната си тревога. Откакто беше възложил тази мисия на Лиза, се опитваше да балансира между чувствата си и отговорностите си на директор, да запази необходимата професионална дистанция, но нещо не му се получаваше. Изкашля се и каза:
— Ти как си?
От другата страна на линията Лиза изсумтя през смях, уморено, но и толкова познато.
— Добре съм. Но едва ли някога пак ще поема на морско пътешествие с луксозен кораб.
— Опитах се да те предупредя. Глупаво е човек да се пише доброволец, това е всемирен закон. „Искам да дам своя принос. Да бъда полезна“ — с лека усмивка, имитираше я. — Видя ли сега какво си докара? Билет за романтично пътешествие до ада.
Тя се засмя с известна горчивина, но гласът й бързо се снижи до по-сериозен тон, малко несигурен.
— Пейнтър, може би наистина беше грешка… че дойдох тук. Знам, че формално погледнато не съм член на Сигма. Може би надцених възможностите си.
— Ако смятах, че е грешка, нямаше да ти възложа задачата. В интерес на истината, бих се възползвал от всеки претекст да те спра. Но като директор съм длъжен да пращам най-подходящите за всеки отделен случай хора. А с твоето медицинско образование, с доктората ти по физиология, с опита ти в проучвания на терен… за тази мисия ти беше най-подходящият човек.
Дълго мълчание последва думите му. Пейнтър дори си помисли, че връзката се е разпаднала.
— Благодаря — каза накрая Лиза.
— Така че не ме разочаровай. Трябва да се грижа за репутацията си.
Тя изсумтя отново, този път с повече усмивка в тона.
— Наистина трябва да поработиш още върху уменията си за общуване с подчинените.
— Как ти се струва това тогава: грижи се за себе си, пази си гърба и се върни възможно най-скоро?
— По-добре е.
— Мога и още по-добре. — После каза сериозно: — Липсваш ми. Обичам те. Искам да те прегърна.
Наистина му липсваше. Липсваше му до степен на физическа болка.
— Видя ли? — каза тя. — С малко практика може да станеш адски убедителен.
— Знам — отвърна той. — Изпробвах същата реплика и върху Монк.
Това предизвика искрен смях от другата страна на линията и разкара тревогите му отпреди миг. Лиза щеше да се справи. Той вярваше в нея. А и Монк беше обещал да я наглежда. Иначе по-добре изобщо да не му се мярка пред очите…
Преди да е казал още нещо, секретарят му се появи на прага и почука леко. Пейнтър му даде знак, че го слуша.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, директоре, но имате друго обаждане. На личната ви линия. От Рим. Монсеньор Верона. Стори ми се притеснен.
Пейнтър сбърчи вежди и каза в слушалката: — Лиза…
— Чух. Зает си. Като се върне Монк, ще уведомим Дженингс за ситуацията тук. А ти се връщай на работа.
— Пази се.
— Обещавам — каза тя. — И между другото, аз също те обичам.
Връзката прекъсна и бутонът изгасна.
Пейнтър си пое дъх, после натисна бутона на частната си линия. „Защо се обажда монсеньор Верона?“ Знаеше, че командир Пиърс бе имал романтична връзка с племенницата на монсеньора, но това беше приключило преди почти година.
— Монсеньор Верона, тук е Пейнтър Кроу.
— Директор Кроу, благодаря, че приехте обаждането. Опитвах се да открия Грей, но той не вдига.
— Съжалявам. Искате ли да му предам някакво съобщение?
Не си направи труда да обяснява защо Грей е станал неоткриваем. Макар че монсеньор Верона беше помагал на Сигма в миналото, настоящата криза засягаше само малцината с най-високо ниво на достъп до секретна информация.
— Случи се нещо необичайно тук, във Ватикана… в тайните архиви, ако трябва да съм точен. Не съм съвсем сигурен какво означава, но на мен поне ми прилича на послание или предупреждение. Оставено за мен, а навярно и за командир Пиърс.
Пейнтър се изправи, заобиколи бюрото си и седна на стола.
— Какво послание?
— Някой е влязъл в Кулата на ветровете миналата седмица и е нарисувал на пода символа на Кралския драконов Двор.
Пейнтър се облегна назад, притеснен от съвпадението. Преди две години Грей и монсеньор Верона бяха обединили усилията си в изкореняването на опасна секта, свързана с Драконовия двор. Бяха успели… но не без външна помощ, изискваща сътрудничество с отколешен враг, оперативен агент от Гилдията.