Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Сейчан простена и се размърда. Едната й ръка се вдигна към превръзката и се опита да я махне. Бащата на Грей улови ръката й и я свали надолу. Продължи да я държи, колкото като предпазна мярка, толкова и за да й вдъхне кураж.
— Тръгвай — повтори на Грей.
Рядката проява на нежност натежа на везните. Грей седна зад волана.
— Сложете си коланите. — Знаеше, че колкото по-скоро стигнат до квартирата, толкова по-добре — за всички. По-късно щеше да се оправя с пробива в сигурността.
Запали двигателя и усети, че майка му го гледа.
— Ние не сме глупави, Грей, да знаеш — каза тя мистериозно и отклони поглед.
Грей сбърчи вежди с раздразнение. И върху това щеше да мисли по-късно. Включи на скорост и излетя от алеята. Завоя към улицата взе доста остро.
— Внимавай бе! — викна баща му. — Тасовете ми са нови! Само гледай да ги издраскаш и…
Грей настъпи газта. Все пак взе няколкото завоя по-нататък, като внимаваше за тасовете. Колата возеше добре. Новият осемцилиндров двигател ревеше като звяр. Искрица на неохотно уважение към резултатите от труда на баща му си проби път през обхваналото го раздразнение.
Когато Грей зави в посока, обратна на най-близката болница, майка му погледна назад, но не каза нищо, само се смъкна по-надолу на седалката. Грей стисна зъби. Щеше да му мисли как да се оправя с родителите си, като стигнеха в обезопасената квартира.
Тук-там все още се чуваше пукот на фойерверки. Празвикът беше към края си. Но Грей се боеше, че истинските фойерверки тепърва ще започнат.
00:55
Вашингтон
„Е, край на празниците…“ Директор Пейнтър Кроу вървеше по коридора към кабинета си. Сведеният до минимум нощен персонал на централното командване се разрастваше бързо. Беше изпратен сигнал за обща тревога. Вече на два пъти го бяха търсили от агенцията за вътрешна сигурност — не всеки ден ти пада от небето международен терорист. И то не какъв да е терорист, а член на призрачната мрежа, позната под името Гилдията.
Често в съревнование със Сигма, Гилдията издирваше и крадеше зараждащи се технологии — военни, биологични, химически, ядрени. В съвременния свят истинската сила се криеше в знанието повече отколкото в петрола и оръжията. А Гилдията продаваше своите знания на онзи, който предложеше най-висока цена, включително на Ал Кайда и Хизбула в Близкия изток, на Аум Шинрикио в Япония и на Сендеро Луминосо в Перу. Гилдията оперираше чрез серия изолирани клетки по целия свят, имаше къртици в ключови правителства и разузнавателни агенции, дори и в международни научни институти.
Имали бяха дори и в АИОП.
Пейнтър още усещаше жилото на онова предателство.
Сега обаче в ръцете им беше попаднал ключов оперативен агент на Гилдията.
Той влезе в приемната на кабинета си и секретарят му, Брант Милфорд, се отдръпна от бюрото си. Мъжът беше в инвалидна количка — Шрапнел от взривена кола в Босна беше наранил гръбнака му.
— Сър, имате повикване по сателита от доктор Къмингс.
Пейнтър спря изненадан. Не очакваше Лиза да докладва толкова скоро. Лек пристъп на тревога се промъкна през миш-маша от отговорности, който му се беше стоварил на главата тази нощ.
— Ще говоря от кабинета. Благодаря ти, Брант.
Влезе в кабинета си и затвори вратата. Три плазмени монитора висяха на стените около бюрото му. Засега екраните бяха тъмни, но скоро щяха да оживеят и да почнат да предават информация от звената към централното командване. За момента това можеше да почака. Той се пресегна през бюрото към телефона и натисна примигващия бутон.
По план Лиза трябваше да докладва рано сутринта, когато на индонезийските острови щеше да се стъмва. Бяха се разбрали да се чуват по това време, точно преди тя да си легне. Хем тя да докладва за случилото се през деня, хем той да й пожелае лека нощ.
— Лиза?
Връзката не беше много добра, на моменти дори се губеше.
— Пейнтър, радвам се да… чуя. Знам, че си зает. Брант спомена за някаква криза, така че едва ли… до мен.
— Не се притеснявай. Не е точно криза, по-скоро възможност. — Приседна на ръба на бюрото. — Защо се обаждаш толкова рано?
— Нещо изскочи тук. Пратих богат набор от технически данни на момчетата от изследователския. Искам някой да провери резултатите на тукашния токсиколог доктор Барнхарт.
— Ще се погрижа лично. Но кое е толкова спешно? — Усетил беше напрежението в гласа й.
— Ситуацията тук може да се окаже по-сложна, отколкото предполагахме.
— Знам. Чух за последиците от токсичния облак, преминал през острова.
— Не… да, това е ужасно, разбира се… но може да се окаже още по-сериозно. Изолирахме някои странни генетични аномалии, проявяващи се при вторичните инфекции. Находките са меко казано смущаващи. Реших, че ще е най-добре да координирам работата си с учените и лабораториите на Сигма възможно най-скоро, така че нещата да се задвижат, докато доктор Барнхарт работи по предварителните си тестове.