Сребърният каньон
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Сребърният каньон». Краткое содержание книги:
Мълвейни също препускаше след мен. Прозвуча още един изстрел, но аз се изправих на колене и хвърлих първата си бомба.
Бях запалил фитила и летящият динамит пръсна цял фойерверк искри. Някой диво изрева и миг след това бомбата се удари в целта и експлодира.
Последваха я първата бомба на Мълвейни и моята втора. Поредната експлозия разцепи нощта на две, някакъв мъж изхвърча над барикадата и хукна право към мен. Другите се втурнаха към корала. Засилилият се срещу мен мъж изведнъж ме съзря и спря като вкопан. Завъртя се като пумпал и хукна сякаш дяволът беше по петите му.
Четирима конници излетяха от корала и препуснаха като бесни.
Мълвейни се изправи иззад камъка си и закрачихме към корала. Кикотеше се като побъркан.
— Сигурно щяха да устоят на револверите и пушките, но от тоя прашец им се разтрепераха мартинките.
Оставих го и се върнах да доведа коня си и мулето му. Ранчото отново беше мое…
Вперих поглед към града застанал под застиналите звезди. Щяха да отидат първо в града, така поне предполагах. А това означаваше, че първо щяха да обърнат по някоя друга чашка, преди да последва нова атака. А Мълвейни се бе оказал прав, разбира се. Револверите и пушките нямаше да ги уплашат, но динамитът им беше взел страха.
Поведох конете към двора на ранчото и заварих Мълвейни да събира дърва.
— Ранчото е чудесно — произнесе замислено той, — а ти си голям късметлия.
— Ако успея да го задържа.
— Ще го задържим — изрече спокойно той.
Глава десета
Тъкмо бяхме приключили с обяда на следващия ден когато видяхме някакъв конник да вдига облак прах.
Мълвейни се изправи без да бърза и се отправи към барикадата от дънери, зачака с пушка в ръка. Не беше от мъжете, които се развълнуват лесно, и това ми харесваше особено в него. Битките не са за хора със слаби нерви.
Свих си цигара без да откъсвам поглед от конника. Това можеше да означава и всичко, и нищо.
Никой мъж не обича да застава срещу опасността, но понякога това е единственият избор. Няма мъж, който се изправя с охота срещу съперник по-силен от самия него, и особено когато наоколо се навъртат вечните мекотели които са готови винаги да бъдат в услуга на силния на деня.
А това винаги внася горчивина в душата на един мъж, особено когато се бори за правото дело.
Но тази сутрин аз нямах за какво да се тревожа. Ездачът се приближаваше в лек тръс и се оказа Мойра Макларън.
Цялата сутрин бяхме разчиствали участъка за строежа на новата къща. Мойра дръпна поводите и очите й пробягаха по разчистеното пространство и камъните които бяхме струпали на един куп за фундамента на къщата.
Къщата щеше да е изправена на един хълм с лице към ширината на Котънууд Уош, засенчена от няколко големи канадски тополи и един-два платана.
— Трябва да внимаване много. Мисля, че снощи сте имали посетител — каза тя.
— Посетител?
— Морган Парк е идвал насам.
Значи се е навъртал наоколо, така ли? Сигурно е бил по-тих и от водата, защото иначе щяхме да го усетим. Това беше много сериозна вест и трябваше да я запомним. Мойра имаше право. Трябваше да бъдем по-внимателни.
— Много ме озадачава този човек, Мойра. Кой е той?
— Не говори много за миналото си. Знам, че е бил във Филаделфия и Ню Йорк. Често отскача до Солт Лейк или Сан Франсиско.
Тя скочи от коня си и се огледа; погледът й спря върху барикадата.
— Имаше ли ранени сред момчетата? — запитах я аз.
— Не… но се разнесоха доста приказки за динамита, дето си го използвал. — Тя повдигна очи към мен. — Щеше да ли имаш нещо против, ако бяха пострадали?
— Кой говори за пострадали? Исках само да ги прогоня от мястото. Само че ако дойдат юнаците на Пайндър… няма да съм толкова грижовен.
Стояхме до коня й и се наслаждавахме под лъчите на топлото слънце, а пред нас се бе разпрострял Уош със сочната си трева където кротко пасяха говедата.
— Много хубава гледка.
— Ще имаш възможността да й се радваш всеки ден, от къщата.
Тя огледа около мен.
— Ти май наистина си вярваш, нали?
И преди да успея да отговоря, добави замислено:
— Одеве ме запита за Морган Парк. Бъди внимателен, Мат. Този човек според мен е лишен от всякакви скрупули.
Не беше свършила още и аз зачаках. Имаше нещо около Морган Парк, което ме тревожеше. Той беше и красив, и силен мъж. А това се харесваше особено на жените. Но от начина на обясненията й започваше да ми става ясно, че Мойра споделяше чувствата ми по отношение на този мъж.