Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Джейк само се разсмя, без да се обижда от ухапването й.
— Лека нощ — рече Александра. — Благодаря ви за любезността.
Керълайн бързо преведе Александра през фоайето и нагоре по стълбите, сякаш искаше час по-скоро да я отдалечи от Джейк и Хейуърд.
— Ето стаята ви, Алекс. Нали не възразявате, ако вляза за малко да си побъбрим?
Макар и изморена, Александра не можеше да откаже на домакинята си.
— Моля, влезте.
Настаниха се в креслата, близо до камината, където слабият огън припукваше леко, хвърляйки причудливи сенки в стаята.
— Харесва ли ви стаята? — попита Керълайн.
— О, да, всичко е чудесно. Благодаря ви.
— Толкова съм любопитна за историята ви. Разбира се вие не сте от Юга. Издава го произношението ви.
— Да.
— Както знаете, край Бахамските острови преминават много кораби. Сега не спират толкова, колкото по време на войната, така че наистина ще е лесно да се провери кои са пуснали котва в пристанището, поне на остров Ново Провидение.
— Да, вероятно — сънливо се съгласи Александра.
— Преди бурята, например, пристигна само една шхуна.
— Така ли?
— Мисля, че името на шхуната беше „Шарлот“ — тихо каза Керълайн.
Клюмналата глава на Александра трепна. Умората веднага я напусна при спомена за шхуната на капитан Съли. Ако Керълайн беше забелязала някакъв повишен интерес към думите й, тя не го показа. Продължи да говори както преди:
— Да. Разговарях с капитана…
— Говорили сте с капитана на „Шарлот“.
Керълайн кимна, а очите й проблеснаха в сумрака на стаята.
— О, да. Познавам го от няколко години. Каза ми колко е щастлив, че е успял да стигне до пристанището преди бурята. За нещастие Джейк е нямал този късмет.
— За нещастие — повтори Александра зашеметено, а мислите бясно кръжаха в главата й.
— Мислех, че ще се заинтересувате от възможността да отпътувате по-бързо, отколкото би могъл да ви откара Джейк. Ако желаете мога да поговоря с капитана.
— О, не. Не. Първо бих искала да си почина. Не се чувствам достатъчно добре за ново пътуване.
— Разбира се, скъпа. Имате на разположение цялото време, от което се нуждаете. За нас е удоволствие, че сте тук. Може би скоро ще възвърнете паметта си.
— Надявам се.
— Може би ще искате да поговорите с капитана. Може би той ще успее да ви помогне да си спомните самоличността си. В края на краищата, единствената шхуна, която пристигна преди бурята, беше неговата, а вие вероятно сте се изгубили в морето точно по това време.
— Не бих искала да го безпокоя.
— Ни най-малко няма да го обезпокоите. Всъщност, тъй като ми е приятел, поканих го на вечеря утре. Тогава ще можете да поговорите с него. Може би всички ще научим нещо интересно, не мислите ли? — ловко зададе въпроса си Керълайн.
Александра бързо се огледа, като че ли търсеше някакъв отговор, който да я спаси от този разпит, но не откри нищо, което да я предпази.
— Както сама казахте, Керълайн, може би всички ще научим нещо интересно.
— Прекрасно. Не бих могла да бъда по-доволна — Керълайн стана и се насочи към вратата.
Александра я последва.
— И, Алекс… — додаде Керълайн, като застана на прага.
— Да?
— След като утре Джейк ще е толкова зает, защо не си починете сутринта. Сигурна съм, че имате нужда от почивка. Можем да пояздим някой друг ден.
— Да. Да, би било добре. Лека нощ.
— Лека нощ и лек сън.
Шеста глава
— Мис Александра! Мис Александра! — повика Леона, като дръпна пердетата, пускайки топлината на следобедното слънце в стаята.
Александра се събуди от дълбокия си сън и за миг не можа да разбере как е попаднала в това огромно легло със завеси и в тази спалня, в която бавно се движеше тъмнокожата жена. Постепенно спомените й се върнаха, а заедно с тях и проблемите, разочарованието и ужасът, които напоследък изпълваха живота й, но тя решително ги изхвърли от ума си и седна в леглото. Не беше спала толкова добре от смъртта на Олаф. Чувстваше се освежена и готова да се справи с всичко, за да изпълни обещанието, което бе дала на стария си приятел.
— Мис Александра, проспахте половината ден — рече почти укорително Леона. — Разбира се, мистър Джейк каза да не ви будим за нищо на света. А мистър Хейуърд каза да ви събудя следобед, така че да излезете на езда с него, щом се прибере в къщи. Така че правя точно това. Не мога да им угодя на всичките… — Леона млъкна, поставяйки подноса със закуската в скута на Александра.
Закуска в леглото! Какъв лукс след дните, прекарани в тясната каюта на шхуната.
— Знаете ли дали капитан Джейк е тук? — попита Александра почти засрамена, че проявява подобен интерес.