Роксолана

Султанът не излъга надеждите на своя верен възпитател. От гърдите му не се изтръгна вик на възмущение и не попита нищо, само гневно посочи с ръка към онази дръзка стрела и дилсизите мигновено се втурнаха да търсят виновника, като веднага изправиха пред султана някакъв стар бей, омотан с топове плат и кожи, с огромна кръгла чалма, объркан и загубил ум от това, което беше сторил с несигурната си ръка. Дилсизите, като показаха на султана лицето на злосторника, метнаха върху главата му черно покривало, готвейки се да изпълнят неминуемото наказание, но Сюлейман с едно движение на показалеца на лявата ръка ги спря.

— Къде е кадията53 на Стамбул? — попита спокойно. Искаше да бъде справедлив и да се ръководи не от гнева, а от законите. Не се интересуваше как се зове престъпникът и кой е. Понеже престъпникът поради своето престъпление става животно, а пък животното няма име, както и положение. Само смъртта може от престъпника, посегнал на султанската чест и нанесъл най-голямо оскърбление на падишаха, да направи отново човек и тогава ще му бъде върнато името, а семейството ще може да вземе тялото му, за да го предаде на земята според обичая. Кадията пристигна и се поклони на султана.

— Наистина всевишният аллах обича хората с възвишени помисли и не обича низките — тънко пропя той, като поглаждаше къделите на бялата си брада и издуваше станалите лилави от студа бузи. — „Тъй като твоят господ скрито те следи.“

След това кадията обрисува цялото коварство и тежестта на злодеянието на виновния и за потвърждение цитира Абу Ха-нифа, Малика и Несай54. Не можеше да има по-тежко злодеяние от посягането върху честта на властелина, а пък онези, които забиват стрели в тиквата на щастието на негово величество, губят право на живот, понеже „господ е излял върху тях бича на наказанието“. Наистина ние сме принадлежали на бога и се връщаме при него.