Краят на Атлантида

— Те призовават моята сила! — простена измъчено Микон. — Това е черно предателство! Раджаста! — Той вдигна глава и на лицето му се изписа такова отчаяние, че ужасът на жреца нарасна стократно — Как ще преживея тази нощ? А трябва… трябва! Ако успеят… ако това, което призовават, се надигне — тогава само моят живот ще стои между него и цялото човечество! — той помълча, пое си с мъка дъх, не можа да овладее разтърсващите го трънки, и продължи: — Ако те успеят да направят връзката, дори аз не мога да съм сигурен, че ще устои на злото! — Принцът се олюляваше; измъченото му тяло ту се изправните, ту търсете опората на стария жрец; думите му падаха тежко като камъни. — Само три пъти досега Силата на Ахтарат е била призовавана по този начин! И три пъти е била обуздавана с нечовешки усилия, преди да рухне творението на боговете!