Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
Раджаста се позасмя.
— Добре се справи, момичето ми. Използвай познанието, което имаш. С времето ще научиш още много неща.
Незнайно защо, снизходителният тон на Раджаста подразни Риведа — той искрено се бе удивил на начина, по който неопитното дете тълкуваше благодарение на естествените си заложби поличбите, които биха затруднили дори опитен ясновидец. Постижението й беше изключително, независимо това, че сигурно бе чувала възрастите да коментират позициите на Каратра. Риведа каза остро:
— Може би ти, Раджаста…
Но магът така и не довърши изречението си. Високата сянка на Арват падна върху него и събеседниците му.
3.
— Казват — отбеляза весело Арват, — че Пророкът от Звездната планина проповядвал в храма пред Пазителите, преди да навърши дванадесет години; Той че не с зле да се вслушате в най-малката между нас — младият мъж, все така усмихнат, се поклони тържествено пред Раджаста и Микон. — Чест е за мен да се намирам сред вас, Синове на Слънцето. Както и да срещна теб, господарю Риведа — той се наведе и подръпна закачливо една от тъмните къдрици на Деорис. — Той значи, искаш да ставаш пророчица, котенце? — после се обърна към по-голямото момиче и попита: — Ти ли пееше, Домарис?
— Пееше Деорис — отвърна сухо Домарис. Внезапно настроението й се развали. Нямаше ли никога да се отърве от постоянния надзор на Арват?
Арват също се намръщи, забелязал, че Микон почти е прегърнал Домарис. Но Домарис бе негова! Микон беше натрапник — никой не му даваше право да застане между един мъж и неговата годеница! Ревността замъгли мислите на Арват. Свил гневно юмруци, той едва потискаше страстта си към хубавото момиче. Изпълнен със съзнанието, че е жертва на несправедливост, той си повтаряше яростно: „Ще науча този надменен чужденец да се държи както подобава!“
Той седна рязко и незабавно обви с ръка кръста на Домарис. Крайно време бе натрапникът да разбере, че навлиза в забранени територии! Тихо, но достатъчно ясно, за да бъде чут от всички, Арват попита нежно:
— Дълго ли те накарах да ме чакаш?
Стресната и възмутена, Домарис го изгледа неразбиращо. Беше прекалено добре възпитана, за да направи сцена — затова и не се подчини на първоначалното си импулсно желание да го отблъсне рязко. Остана неподвижна и мълчалива — беше привикнала на милувките му, но сега чувстваше нещо по-различно. Долавяше ревността му на собственик и това я плашеше.
Вбесен от явното й безразличие, Арват хвана ръката й и грубо я издърпа от ръката на Микон. Домарис рязко си пое дъх, стана и се отдалечи. Микон трепна и повдигна учудено глава.
Раджаста заговори, сякаш не бе забелязал нищо.
— Какво говорят звездите на теб, Арват?
Вкореняваната цял живот привичка да се подчинява на по-високостоящите надделя и Арват незабавно сведе почтително глава и отговори.
— Още не съм направил заключението си, Сине на Слънцето. Господарката на небесата ще достигне зенита след цели шест часа — струва ми се, че преди това не е възможно движението й да се тълкува правилно.
Раджаста кимна любезно.
— Предпазливостта е ценен добродетел — каза той спокойно. Въпреки това в тона му имаше нещо, което накара Арват да сведе очи.
Риведа се засмя тихичко; вниманието на останалите се отклони от Арват и напрежението спадна. Домарис отново седла на тревата, но този път до Раджаста, и старият жрец я прегърна бащински през раменете. Той знаеше, че Домарис е объркана, но си казвате, че при все това можеше да се държи по-тактично с двамата мъже. „Но тя е още млада… толкова млада!, мислеше си той почти отчаяно. Прекалено млада е, за да се окаже изведнъж в центъра на такъв водовъртеж!“
Гневните пориви на Арват се поуталожиха и той видимо се успокои. В крайна сметка не бе видял нищо, което можете основателно да предизвика ревността му. Раджаста никога не би позволил на свой възпитаник да постъпи в разрез с нравилата, на които бяха обучавани Дванадесетте. Така се успокояваше, забравяйки, че има и други правила освен тези, който бяха изгодни на него и случая.
Гневът му се разсея най-вече поради това, че той искрено харесвате Микон. При това бяха и съотечественици. Скоро двамата се увлякоха в задушевен приятелски разговор — макар че Микон, доловил с присъщата си чувствителност настроенията на Арват, първоначално бе малко резервиран.
Домарис вече не слушаше разговорите около себе си. За да не мисли за вътрешната борба, която я разкъсваше, тя се съсредоточи върху задълженията си. Вперила очи в звездите, си налагаше да освободи и отвори съзнанието си, за да разчете правилно отворената книга на небето.