Френска целувка (Книга 1)

Сутан започна методично да преобръща всяко ъгълче на къщата. Това, което откри, беше недовършената картичка на Тери до брат му Крис.

Тя я гледа дълго, като се вслушваше в чувствата, които видът й пробуждаше у нея. Почеркът на Тери, името на Крис… Накрая я прибра в чантичката си и прекрати търсенето. Всичко останало изглежда си беше на мястото. Каквото и да е търсел, крадецът не бе успял да го намери.

Гадеше й се от мисълта, че бяха тършували из нещата й. Все едно някой непознат да сложи ръка между бедрата й — нещо съкровено и интимно и същевременно отблъскващо и ужасно.

Тя си наложи да се стегне. Знаеше, че причината за душевния й смут е в собственото й безсилие. Трябваше да надделее над обстоятелствата. Сутан не се залъгваше, че това ще й се удаде лесно — през последните пет години, обкръжена от ласкавите грижи на Тери, тя бе водила нормален, спокоен живот и споменът за ужасите от миналото бе започнал да избледнява в съзнанието й. А сега насилието се бе върнало отново. Навремето страшното насилие, криещо се в миналото на Мън, едва не я бе помело. Дали сега миналото на Тери не й готвеше същите изпитания? Дори самата мисъл за това й се струваше непоносима.

Съзнанието за крехкостта на илюзиите, с които бе живяла, накара стомаха й да се свие. Под тънката обвивка на нормалното ежедневие, подобно на чудовище в мрака на дълбините, през цялото време се бе стаявала истината за това, коя бе тя всъщност и каква щеше да остане завинаги — жена, владееща изкуството на смъртта.

Струваше й доста усилие да се откъсне от миналото. Сърбайки чая си, тя се залови да обмисля настоящите си проблеми. Накрая се реши, стана от мястото си и загаси всички лампи. Дълго стоя права в тъмната стая, като едва се осмеляваше да диша. Трябваше да използва цялата сила на волята си, за да стигне до прозореца, чувствайки бясното блъскане на сърцето в гърдите си.