Френска целувка (Книга 1)

Мило се замисли дали Павлов е знаел доколко американците си приличат с кучетата от неговите опити. За самия него нямаше съмнение, че техните реакции и мислене са напълно уеднаквени от културата на великия Нов свят, изградена изцяло от стереотипи като добрите каубои на Джон Уейн и злодеите от типа на Блек Барт. Ако човек носи бяла шапка или язди бял кон, за американците той е вече добър, независимо от това доколко постъпките му потвърждават тази представа.

Но сега той изгаряше от нетърпение да разбере истинския повод за срещата.

— Има ли някаква задача за мен?

— В моето семейство се казваше: „Дори след малките лодки остават вълнички“ — отговори Логрази. — Ние искаме този път да не останат никакви вълнички.

Мило го погледна, очаквайки да поясни думите си.

— Изглежда, че при полагането на основите за успеха на „Белия тигър“ е останала малко недовършена работа.

Те свърнаха в една странична уличка, по-далеч от шумните туристи, и там Логрази спря в сянката под колоните на някаква сграда.

— Отстраняването на Тери Хей се оказа недостатъчно — каза той. — Нещата все още не са докрай подсигурени.

През витрините се виждаше, че вътре се провежда търг. Продаваха се платна на френски импресионисти. Обширното помещение бе пълно главно с немци и японци, които ентусиазирано наддаваха, стиснали каталози в ръце.

— Тери Хей е имал любовница — продължи Логрази. — Французойка с кхмерска кръв на име Сутан Сирик.

Краката на Мило омекнаха.

Логрази наблюдаваше търга. В момента се продаваше великолепна картина на Моне и наддаването вървеше доста оживено.

— Само не ми казвайте, че не сте знаели за нея.

Внезапният порив за уриниране накара Мило да потрепери.

— Знаех, естествено. Но не допусках, че Тери е споделял…

— Там ви е била грешката. — За щастие на Мило, от известно време Логрази не поглеждаше към него — в противен случай неминуемо би забелязал смъртната му бледност. — Сега искаме от вас да направите така, че тази Сирик да последва своя любовник.

— Но…

— Никакво „но“ — прекъсна то рязко Логрази. — Няма да се пазаря с вас. Направете го и точка. — Той се завъртя на пета и си тръгна.

Мило гледаше потресен как Логрази бързо се отдалечава, оставяйки го между Сцила и Харибда — нямаше как да пренебрегне нареждането му, но, от друга страна, не можеше и да убие Сутан.

После затвори очи и се помъчи да се успокои. „Мисли! — каза си ядно той. Какво ще даде на Мафията смъртта на Сутан?“ Нямаше понятие за отговора и точно затова трябваше на всяка цена да го открие.

Пред очите му немците и японците продължаваха да наддават за Моне и той си помисли със срам: „Изглежда, все пак не сме много далеч от американците — вече всеки иска парче от нас.“