Планината Грей
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 9789547693685
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Планината Грей». Краткое содержание книги:
– И изведнъж всичко приключи – намеси се Честър. – Цената на въглищата рязко спадна и “Вейдън” се изпариха за една нощ. Адвокатът на Уебстър им сервира сметка за четиристотин хиляди долара и ново съдебно дело. Около месец по-късно “Вейдън” обявиха фалит и изчезнаха. Преструктурираха се в нова компания и все още съществуват. Собственикът е някакъв милиардер от Ню Йорк.
– Значи семейството не е получило нищо? – попита Саманта.
– Почти нищо – каза Мати. – Няколко дребни суми в началото, нищожна част от договореното.
– Любимият номер в този бранш – обади се Честър. – Копаят въглища, докато има, после обявяват фалит, за да избегнат плащанията и всякакви искове. Рано или късно се появяват с ново име. Същите слаби актьори, само заглавието е ново.
– Това е отвратително! – възкликна Саманта.
– Законът го позволява.
– А какво се случи със семейството?
Честър и Мати се спогледаха продължително и тъжно.
– Ти разкажи, Честър – каза Мати и отпи глътка вино.
– Малко след като “Вейдън” си тръгнаха, рукна проливен дъжд, който предизвика наводнение. А понеже коритата на потоците и реките бяха задръстени, водата се отклони другаде. Наводнението причини, меко казано, огромен проблем. През долината се понесе лавина от кал, дървета и пръст, която отнесе къщата в планината Грей. За щастие, вътре нямало никой. Постройката вече беше станала необитаема, дори Уебстър не можеше да стои там. Последва поредното дело – отново загуба на време и пари. Законите за несъстоятелност са непробиваеми. Един слънчев ден Роуз отишла с колата да види какво става и намерила само няколко камъка от основите. Избрала си едно място и се самоубила.
Саманта въздъхна, разтърка чело и промърмори:
– О, не!
– Уебстър изчезна и повече не се появи. Последно чухме, че живее в Монтана. Един бог знае с какво се занимава. Джеф отиде при друга своя леля, а Донован живя при нас, докато завърши гимназия. Докато учеше, работеше на три места. Когато завърши, вече знаеше точно какво иска да прави – да стане адвокат и да посвети остатъка от живота си на борбата с въгледобивните компании. Ние му помагахме, докато следваше. Мати му даде работа в Службата и той остана там няколко години, преди да открие собствена кантора. Завел е стотици дела и е нападал всяка компания, на която ѝ е хрумнало да започне открит добив. Той е безмилостен и безстрашен.
– И има блестящ ум – гордо добави Мати.
– Дума да няма – съгласи се Честър.
– Печели ли?
Двамата се смълчаха и се спогледаха колебливо.
– И да, и не – отговори Мати. – Трудно е да водиш дела срещу големите компании. Те пипат твърдо. Снишават се, мамят и се покриват, а после наемат големи фирми като твоята да смажат всеки иск. Донован и печели, и губи, но не престава да напада.
– И те, разбира се, го ненавиждат – додаде Честър.
– Да, естествено. Нали споменах, че е безмилостен?
Донован невинаги играе по правилата. Смята, че след като компаниите изкривяват закона, те просто го принуждават да по стъпва по същия начин.
– И това ли е предизвикало “проблемите”? – попита Саманта.
– Да – отговори Мати. – Преди пет години се скъса стената на утаител в окръг Мадисън, Западна Вирджиния, на около сто и петдесет километра от тук. Към долината се понесе огромна вълна от въглищна утайка, която погреба градчето Прентис. Загинаха четирима души и буквално всички къщи бяха разрушени. Пълна катастрофа. Донован пое случая заедно с още няколко адвокати природозащитници от Западна Вирджиния. Заведоха голямо федерално дело. Уреди снимката му да се появи във вестниците и даваше много интервюта. Най-вероятно е говорел твърде много. Стана ясно, че е нарекъл въгледобивната компания “най-мръсната корпорация в Америка”. И тогава започна тормозът. Анонимни телефонни обаждания. Заплашителни писма. Спотайващи се в сенките мъже. Започнаха да го следят и още продължават.
– Следят го? – попита Саманта.
– О, да – увери я Мати.
– Значи затова има пистолет.
– Пистолети. Няколко. И умее да си служи с тях – увери я Честър.
– Тревожите ли се за него?
Честър и Мати се засмяха тихо.
– Всъщност не – отговори Честър. – Той знае какво прави и умее да се грижи за себе си.
– Да пием кафе отвън – предложи Мати.