Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Хасик видя боричкането от нишата си по-надолу по терасата. Беше поставен като примамка и скоро щеше да излезе, за да поведе демоните към смъртта им.
– Прахосай още едно копие, мишок – извика той, а с-то му все още свирукаше дори след всичките тези години, – и ще те метна от стената подир него!
Джардир се почувства ужасно засрамен и се поклони, след което се отдръпна по-навътре в нишата и остана да чака нареждания.
Съгледвачите от кревакх, които пазеха равновесие по върховете на стълбите си, можеха да се придвижват от едно ниво на друго за секунди. Те огледаха бойното поле отвисоко и дадоха сигнал на кай’шарума да надуе Рога на Шарак, ознаменуващ началото на танца.
Хасик мигновено излезе от нишата си с крясъци и подскоци, за да привлече вниманието на демоните наблизо. Джардир го гледаше в захлас. Каквито и чувства да изпитваше към Хасик, честта на този мъж не познаваше граници.
Няколко глинени демона изпищяха, щом го съзряха, и се хвърлиха да го гонят. Късите им, мощни крака напредваха с ужасяваща скорост, но Хасик стоеше безстрашно и ги остави да го подгонят, преди сам да отпраши към следващата засадна точка отвъд първите бариери. Глиненият демон на стената до нишата на Джардир се нахвърли на Хасик, докато дал’шарумът го подминаваше, но Хасик се извъртя и вдигна нагоре щита си, с което не само отклони атаката, но и с правилния си ъгъл магията му успя да отблъсне демона така, че той да полети над стената. Съществото пищя по целия път надолу към траповете – първото убийство за тази нощ.
Хасик изтича до лабиринта от отломки, заобикаляйки бариерите със скорост и ловкост, които противоречаха на тежката му осанка. Той изчезна от погледа на Джардир и Абан, но те го чуха да вика „Уут!“, когато приближи мястото на засадата. Примамките често използваха този вик, за да предупредят дал’шарумите от някоя засада за наближаващ алагай.
Нададоха се викове и във въздуха засвятка магия, щом воините нападнаха нищо неподозиращите демони. Алагайски писъци изпълниха нощта и този шум накара Джардир да потръпне. Той копнееше сам да накара демоните да пищят от болка. Някой ден...
Размишленията му бяха прекъснати от съгледвача Адей, който изскочи иззад стената точно пред тях. Наблюдателските четириметрови стълби бяха точно толкова дълги, колкото да стигат от едно ниво до друго.
Адей задърпа здравия кожен каиш на китката си, за да изтегли и стълбата след себе си. Той тръгна да я намества така, че да стига следващото ниво, но го спря ръмжене, идващо отгоре. Той погледна нататък точно когато му се нахвърли един глинен демон.
Джардир се напрегна, но съвсем без нужда. Бърз като змия, съгледвачът обърна стълбата си напреки и спря демона на ръка разстояние, преди да успее да удари. Адей ритна ловко между две стъпала и повали глинения алагай върху терасата.
Преди той да успее да се съвземе, Адей изтича няколко крачки назад и разпъна изцяло стълбата помежду им. Демонът отново се хвърли напред, но Адей го хвана между двата успоредни пръта, вдигна стълбата със завъртане и с лекота запрати малкия демон отвъд стената. След броени мигове той отново нагласяше стълбата за следващото ниво.
– Занесете още копия на бутащата стража в двора – викна им той и се стрелна нагоре, без дори да докосва с ръце стъпалата.
Джардир грабна две копия и Абан стори същото, но Джардир видя страха в очите му.
– Стой близо до мен и прави като мен – каза той на своя приятел. – Няма да е по-различно от упражненията, които правехме по цял ден.
– Само дето сега е нощ – отвърна Абан, но последва Джардир, който се огледа в двете посоки и се стрелна към нишата на Хасик, приведен ниско зад стената, за да избегне взора на въздушните демони, кръжащи над селото.
Стигнаха до нишата и оттам тръгнаха надолу по стълбите към двора. Глинени демони се сипеха като дъжд заради дал’шарумите, които ги бутаха от стените. Засадните пунктове бяха разпределени съвсем точно и повечето алагаи падаха право в импровизираните демонски ями. Колкото до останалите и до пясъчните демони, които се бяха сформирали на двора, бутащата стража ги изтласкваше в ямите с копия и щитове. Отворите и дъната на пещерите бяха заградени с еднопосочни защити; алагаите можеха да влязат, но не и да излязат. Копията на воините не можеха да пронижат бронята на алагай, но можеха да я бодат, тикат и дразнят и по този начин успяваха да избутат препъващите се демони от ръба.