Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Оставате зад защитите, докато не ви повикат – инструктира Кавъл новобранците, – а когато ви се наложи да ги преминете, направете го възможно най-бързо, право от една защитена част към друга, докато не стигнете целта си. Стойте приведени зад стената и използвайте всяко възможно прикритие.
Той накара момчетата да запаметят импровизирания лабиринт, така че, ако им се наложи, и със затворени очи да могат да намерят нишите. Воините щяха да запалят огромни огньове, които да осветяват битката и да прогонят студа на пустинната нощ. Все още обаче тънеха в сенки обширни площи, където виждащите в тъмното демони щяха да са в най-изгодна позиция.
Не след дълго Джардир и Абан вече чакаха в склад за припаси на третото ниво под лъчите на залязващото слънце. Стръмната част на скалата гледаше на изток и те наблюдаваха как сянката ѝ се удължава, обгръща речната долина и пропълзява по стената на отсрещната скала като мастилено петно. И ето че алагаите се надигнаха в сянката на долината.
Мъглата се процеждаше през глината и пясъчника и се материализираше в демонски силуети. Джардир и Абан наблюдаваха в захлас двора, девет метра под тях, където се надигаха демоните, озарени от гигантските клади, докато дал’шарумите хвърляха всичко запалимо в Баха в огъня.
Джардир за пръв път разбра какво се бе опитвал да им каже даматът през всичките тези години. Алагаите бяха изчадия, скрити от светлината на Еверам. Раят на Създателя щеше да се възцари по цялата Ала, ако не беше мръсната им поквара. Джардир се изпълни с отвращение до дъното на съществото си и разбра, че с удоволствие би дал живота си за тяхното унищожение. Стисна едно от резервните копия в нишата и си представи деня, когато щеше да може да ги преследва заедно със своите братя дал’шарумите.
Абан сграбчи Джардир за ръката и щом се обърна, той видя приятеля си да сочи с трепереща ръка към стената на терасата, само на няколко крачки от тях. По цялата тераса се издигаха мъгли и там на стената се материализираше въздушен демон. Той стоеше приведен, с прибрани криле и добиваше форма. Нито едно от момчетата не се бе доближавало толкова до демон и въпреки че гледката изпълни Абан с явен ужас, Джардир изпита само гняв. Стисна копието по-силно и се зачуди дали не би могъл да нападне създанието, да го събори от стената и да го остави да падне в демонските трапове долу, още преди да се е сформирало напълно.
Абан стисна ръката на Джардир толкова силно, че му причини болка. Джардир погледна своя приятел и видя очите на Абан, вперени право в неговите.
– Не прави глупости – рече Абан.
Джардир погледна отново към демона, но в този момент избор вече нямаше, защото алагаят откопчи ноктите си от пясъчниковата стена и се спусна надолу в мрака. Чу се внезапно изплющяване и въздушният демон се понесе обратно нагоре, закривайки звездите с огромните си криле.
Недалеч от тях се оформи оранжев глинен демон, почти неотличим от стената, за която се бе захванал. Макар да бе дребен и набит, демонът беше истински компактен убиец със стегнати мускули, нокти и броня от дебели, застъпващи се плочки. Той надигна изтъпената си глава и задуши във въздуха. Кавъл ги бе учил, че главата на глинения демон може да си пробие път през почти всичко, да раздроби камък и да продупчи качествена стомана. Ето че станаха свидетели на силата му, когато демонът ги нападна и се блъсна с главата напред в защитите около нишата им. Сребърна магия лумна като паяжина от мястото на сблъсъка и глиненият демон бе хвърлен назад. Веднага се върна обаче при защитите, заби нокти в стръмното на скалата и яростно започна да удря с глава като чук по защитите, които разпращаха магически заряди по въздуха.
Джардир хвана копието си и понечи да промуши пастта на демона, както бе виждал да правят дал’шарумите по пътя през пустинята. Демонът обаче се оказа прекалено бърз и улови върха с челюстите си. Размята глава и металното острие се огъна като глина, а оръжието изскочи от ръцете на Джардир и едва не го издърпа със себе си извън защитите на нишата. Демонът тръсна глава настрани и запрати оръжието в мрака отвъд стената.