Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пустинното копие
Пустинното копие - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пустинното копие

Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:

Светлината на човечеството угасва. Нощта принадлежи на ненаситните човекоядни демони, които се надигат от Ядрото, когато слънцето залезе. Малкото оцелели човешки селища се крият зад укрепления и полузабравени защитни руни. Легендите обаче разказват за Избавителя – воин за едни, пророк за други, който преди векове обединил човешкия род и сразил демоните. Но тези времена са само легенда за повечето хора.
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
 Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
 Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
 Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 308
Перейти на страницу:

Обърна се към Абан, но приятелят му беше тръгнал надолу по терасата, пренебрегвайки гледката.

– Най-добре да започваме да разчистваме къщите – предложи Джардир, но Абан сякаш не го чуваше и продължаваше да куцука целеустремено нататък. Джардир го настигна точно когато приятелят му спря пред гигантска арка и се ухили, щом погледна символите, издълбани в свода.

– Седмо ниво, знаех си! – възкликна Абан. – Точно колкото са колоните между Рая и Ала.

– Никога не съм виждал подобни защити – отбеляза Джардир, вперил поглед в знаците.

– Това не са защити, това са нарисувани думи – отвърна Абан.

Джардир го погледна учудено.

– Като онези, изписани в Евджаха?

Абан кимна.

– Пише: „Тук, на седем нива от Ала, в прослава на Този, който е Всичко, стои скромната работилница на майстор Дравази“.

– Грънчарят, за когото говореше – промърмори Джардир. Абан кимна и понечи да отметне ярката завеса, която висеше на вратата, но Джардир го хвана за ръката и обърна Абан към себе си.

– Значи приемаш болката, когато става въпрос за печалба, но не и ако е за чест? – каза той настойчиво.

Абан се усмихна.

– Аз съм просто практичен, приятелю. Честта не можеш да я харчиш.

– В Рая можеш – отвърна Джардир.

Абан изсумтя.

– Няма да облечем майките и сестрите си от Рая.

Той издърпа ръката си и влезе в работилницата. Останал без избор, Джардир го последва, но миг по-късно се блъсна право в зяпналия Абан, който беше спрял точно от другата страна на входа.

– Стоката е непокътната – прошепна Абан, а очите му бяха добили алчен блясък.

Джардир последва погледа му и сам се опули. Там, внимателно подредени върху огромни платформи, бяха най-изкусните грънчарски съдове, които някога бе виждал. Те изпълваха стаята – гърнета и вази, бокали, лампи, чинии и паници. Всичките бяха оцветени в ярки цветове, позлатени тук-там, изпечени и гланцирани до искрящ блясък.

Абан потърка въодушевено ръце.

– Имаш ли представа колко струва всичко това, приятелю? – попита той.

– Няма значение – отвърна Джардир. – Не е наше.

Абан го погледна, като че ли е глупак.

– Не е кражба, ако собствениците са мъртви, Ахман.

– Плячкосването на мъртвите е по-лошо и от кражбата – каза Джардир. – Това е светотатство.

– Ще бъде светотатство, ако захвърлим цялото творчество на един майстор занаятчия насред купчина боклуци – отвърна Абан. – Достатъчно много са останалите отломки, които да ни послужат за барикада.

Джардир се загледа в грънците.

– Добре тогава – каза той накрая. – Ще ги оставим тук. Нека разказват историята за занаята на най-великия кхафит, така че Еверам да види творенията му и в следващия му живот да го дари с по-висока каста.

– Какъв е смисълът да разказваш истории на Еверам, след като той е всезнаещ? – попита Абан.

Джардир сви ръката си в юмрук и Абан направи крачка назад.

– Няма да слушам богохулства по адрес на Еверам – изръмжа той. – Дори и от теб.

Абан вдигна ръце умолително.

– Не съм искал да богохулствам. Исках само да кажа, че Еверам би могъл да види тези грънци както в двореца на някой дамаджи, така и в тази изоставена работилница.

– И така да е – отстъпи Джардир, – Кавъл нареди всичко да се пожертва в името на алагай’шарак, а това включва и грънците.

Очите на Абан се стрелнаха към все още стегнатия юмрук на Джардир и той кимна.

– Разбира се, приятелю – съгласи се той. – Но ако наистина искаме да почетем този велик кхафит и да го препоръчаме в Рая, нека използваме хубавите му грънци, за да изнасяме кал за дал’шарумите, които копаят демонските ями. Така ще вкараме съдовете в употреба срещу алагаите и ще покажем на Еверам колко стойностен е Дравази.

Джардир се успокои, а петте му пръста се отпуснаха отново. Усмихна се на Абан и кимна.

– Това е една добра идея.

Двамата избраха най-подходящите съдове и ги върнаха в лагера. Другите оставиха внимателно подредени точно както ги бяха намерили.

* * *

Джардир и останалите потънаха в работата си и целите две денонощия се изнизаха бързо, докато бойното поле за алагай’шарак добиваше все по-завършен вид. Всяка нощ воините се подслоняваха в кръговете си, наблюдаваха внимателно демоните и съставяха планове. Терасираните нива на селището се превърнаха в лабиринт от купчини отломки, които прикриваха защитени ниши, нужни на дал’шарумите за засадата. Воините възнамеряваха да изскачат навън и да погват алагаите, които щяха да падат в демонските трапове или в мрежи, чиято цел бе да ги задържат, докато не бъдат уловени в преносими кръгове. Защитени складове за припаси имаше на всяко ниво; там щяха да чакат ний’шарумите, готови да снабдят воините с нови копия или мрежи.

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 308
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)