Тръпката

— Имаме голям проблем, г-н Петершон.

No fucking kidding — на това му се вика understatement of the year! През последното денонощие HP бе успял да мине през всички фази на криза, че и по два пъти.

Отрицание, отчаяние, паника, насиране, апатия и после право в затвора, без да минеш през „Старт“29.

Направо не беше истина!

Но колкото и претовареният му мозък да се опитваше да се справи със ситуацията, той не можеше да подмине няколко сурови факта.

Всичко беше наистина, bloody serious — буквално!

Анна Аргос беше изчезнала, погълната от пустинната нощ и според ченгетата той беше главният заподозрян.

Все още имаше само накъсани спомени от вечерта. Това не беше кой знае колко учудващо — комбото от бира, трева и гадене от пътуването накрая беше дошло в повече на и без това изтощения му мозък.

— Както казах, голям проблем, г-н Петершон — повтори Азиз и прекъсна мислите му.

HP погледна нагоре и срещна загрижения поглед на полицая.

— Има съвпадения между кръвта от ризата ви и ДНК, което открихме в хотелската стая на г-жа Аргос, а преди два часа хеликоптерът намери останки на около половин миля от лагера. Става дума главно за окървавени дрехи и остатъци от кожа. Птиците и пустинните лисици не са си губили времето. За жалост, много пъти сме виждали такива случаи, когато някой се загуби в пустинята, но първоначалните тестове съвпадат с профила на г-жа Аргос.

Той направи вял жест към света отвъд стените.

— За момента не знаем дали тялото е било преместено, или това са просто останки, пренесени от животните. Затова продължаваме издирването както в близост до лагера, така и по-далеч.

Той се надвеси над масата.

— Всичко това, естествено, може да е трагична злополука. Разправия на закътано място, няколко мига на ярост, сдобили се с ужасни последствия. Може би въпреки кръвопролитието г-жа Аргос е била само наранена. Оставена сама с убеждението, че е способна да потърси помощ? Но вместо това в замаяното си състояние се е отправила в грешна посока — право в пустинята…

Полицаят изгледа HP продължително.

— Ако случаят е бил такъв, съдията вероятно ще прояви известно снизхождение.

Той направи пауза и изглежда очакваше отговор.

HP напразно се опитваше да овладее вихрушката в главата си.

Имаше обяснение за всичко, беше сигурен в това. Съвсем естествено обяснение, което щеше да покаже, че е невинен. Теоретично погледнато, можеше да се въргалял из лагера и в даден момент да е решил да се отърве от идиотската тениска и да изрови скъпата си копринена риза от кошчето. Малко петна от повръщано съвсем не бяха нещо, за което да те е грижа, когато си напушен…

Но след това?

Убиецът, естествено, е изтичал в тоалетната. Опитал се е да отмие кръвта от себе си възможно най-бързо и е намерил ризата му в кошчето.

Вярно, звучеше адски пресилено, но всъщност и по-странни неща се бяха случвали!

Прехвърли набързо сценария още веднъж в главата си. Беше крехък — но не и немислим.

И все пак не можеше да спре една неприятна мисъл, която се прокрадваше в ума му.