Тръпката
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: Играта #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542816898
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тръпката». Краткое содержание книги:
Завърнал се в Швеция, HP попада на следа, водеща до могъща IT компания, специализирана в контролиране на интернет трафика, защита на онлайн репутацията на популярни компании и дори насилствено смълчаване на неудобни за силните на деня гласове. Внедрявайки се под чужда самоличност, младежът бързо разбира, че е на една ръка разстояние от огромно разкритие. Играта продължава…
Играта го беше открила!
Имаше всички основания да бъде изплашен, при това за живота си.
И все пак, колкото и странно да беше, пулсът му не препускаше само от страх.
Скарфейс кимна на един от орките пазачи, той надяна черна качулка над лицето на HP и всичко почерня. Чуваше траповете да говорят помежду си, отново без да разбира и дума. Но му се стори, че едно нещо схвана.
Ако наистина искаха да се отърват от него, нямаше причина да протакат нещата. Но вместо да го заровят в пустинята, те отделяха време и усилия за цялата тази шарада. Това трябваше да означава нещо.
Внезапно той долови шума от течност, която капеше по каменния под.
Какво, по дяволите, правеха те всъщност?
В следващия миг някой притисна мокър парцал към лицето му.
Първите две секунди не бяха толкова опасни — все още можеше да диша, макар че усещаше как качулката се затяга по-здраво, когато вдишваше. Миришеше на мокър хавлиен плат, което бе по-скоро успокояващо, отколкото плашещо. Но после дочу мокър, бълбукащ звук и изведнъж през плата започна да се процежда вода право в носа и устата му.
Не беше много, но достатъчно, за да се задъха, резултатът от което беше единствено, че вдиша още вода през плата. Една част попадна в кривото му гърло и той се задави. Изхълца, после автоматично вдиша рязко няколко пъти, което моментално доведе до още една мини глътка в кривото гърло.
Още хълцане, вдишвания, кашляне и вода.
Но никакъв въздух…
По дяволите — тия идиоти щяха да го удавят!
Кислородният му запас почти свършваше и го обзе паника.
Опита се да извие глава, така че да махне парцала от лицето си. Но не можеше да мръдне.
Пак изхълца, но рефлексът от гаденето само прати още вода надолу и виковете му се превърнаха в гаргара.
Внезапно платът се махна, после и качулката. Той се закашля, изхвърли навън малко вода и най-накрая успя да поеме накъсана глътка спасителен въздух.
И още една.
Паниката бавно се уталожи.
После чу гласа на Скарфейс в ухото си.
— Кой… си… ти…?
Той се опита да поклати глава, бе прекъснат от нов пристъп на кашлица, след което направи нов опит.
— Успокой се, мамка му…
Нечии ръце го притиснаха надолу, сложиха му качулката и хавлиеният плат заглуши протестите му.
Още вода, после още давене. Той извиваше бясно тялото си и се опитваше да рита, но беше здраво стиснат в желязна хватка. Изрева — само за да се нагълта с още течност.
Започна да му причернява. Паниката върлуваше на воля. Копелетата наистина бяха напът да го убият!
Щангата над раменете, жълт двайсет и пет килограмов диск от всяка страна, широк разкрач. Тя пое дълбоко дъх, приклекна, докато коленете ѝ не образуваха деветдесетградусов ъгъл, после изхвърли въздуха от дробовете си, като същевременно се повдигна обратно нагоре.
— Осем — отброи Нина Бранд, която стоеше зад нея. — Още две, Бека!
Усещаше млечната киселина да изгаря бедрата ѝ, но дори тежката серия клякания не успяваше да спре мислите ѝ.
Значи освободена от служба — малко безплатна почивка, можеше да се каже, ако човек беше в настроение да смекчава нещата. За съжаление, тя не беше.
И кой я беше докладвал?
При всички положения списъкът с кандидати съдържаше поне три имена. Глад, естествено, беше на първо място. Когато оставиха него, Берглунд и преводача на прашното малко летище в Дарфур, той изглеждаше, сякаш беше готов да я убие. Беше съсипала цялото му държавно посещение и сигурно беше нанесла сериозен удар както на репутацията, така и на самочувствието му.
Тя пое дъх, сви колене и после се изправи. Съдържанието на млечна киселина се покачи с няколко нива, но едва го забеляза.
Номер две в списъка беше заместникът ѝ, Давид Малмѐн.
Той изглежда определено не я беше приел за новия шеф и сега му се бе удала златна възможност да се отърве от нея. Това, че нито той, нито Каролина Мудин дори не бяха зърнали атентатора звучеше, меко казано, неестествено. Като заучена история, предназначена да подкопае доверието в нея.
В краткосрочен план Малмѐн всъщност беше единственият, който моментално печелеше нещо от отстраняването ѝ, защото тя предполагаше, че той е поел началството над екипа.
— Де-еесет.
С известни усилия тя завърши последното повторение и ѝ помогнаха да постави щангата нашето. Направи кратка обиколка из залата, за да разсее киселината и да завърши мисълта си.