Кинг и Максуел

– Вероятно бащата е бил военен.

– Да.

– Значи искаш услуга от Къртис, а не от мен.

– Да, по заобиколен начин.

– Какво означава "заобиколен начин"?

– Сложно е – въздъхна Шон и отпи още една глътка джин с тоник.

– Според мен при тези неща няма нищо сложно – каза тя. – Боецът загива и армията веднага уведомява близките му. После те отиват в "Доувър" да посрещнат увития в националното знаме ковчег и го погребват в "Арлингтън", освен ако волята на загиналия не е била друга.

– Доста клинично описание.

– Откакто се омъжих за Къртис, все воюваме някъде. Много пъти съм гледала този филм и трудно понасям мисълта, че всеки ден някъде по света загиват млади хора. А Къртис буквално се състари. Преди години и той беше на фронта. Тогава бяхме гаджета, а той нямаше нито една звезда на пагона. Много скоро след това беше тежко ранен и за малко не се върна в ковчег. Аз изкарах близо месец край леглото му в "Уолтър Рийд", питайки се дали ще прескочи трапа.

– Съжалявам, не знаех това.

– Аз може и да не съм перфектната съпруга, но го обичам. Живеем си много добре… – За миг тя сведе очи към масата, а след това отново го погледна. – И съм му абсолютно вярна. Просто си седя у дома и го чакам да се прибере, като всяка добра съпруга. Местоработата му е в Пентагона, но непрекъснато пътува до Близкия изток, а аз го чакам и се моля да се върне жив и здрав. И до ден-днешен не мога да разбера защо си падам по мъже с оръжия, които излагат живота си на опасност.

– Тогава защо си се наконтила по този начин и говориш колко си ненаситна в секса? – учудено я погледна Шон.

– Защото не съм те виждала отдавна и си помислих, че може би ще ме харесаш така – отвърна тя и смутено облиза устни.

– Какви ги дрънкаш, за бога?

– Бях сигурна, че няма да повярваш на това, което ти разказах току-що. Защо тогава да си правя труда да те убеждавам? Предишната Дейна беше по-елементарна, без претенции за психологическа прозорливост. Освен това днес имах тежък ден и просто не ми стига енергията да ти доказвам, че съм променена.

– Има логика, макар че ми звучи малко налудничаво – призна Шон.

– Студено ми е, дявол да го вземе – промърмори тя и наметна палтото върху раменете си. – Би трябвало да си облека някой топъл пуловер, а и тези тънки токчета направо ми разказват играта! – Тя изрита обувките си и започна да търка краката си един в друг. – да не говорим за чорапогащника, който само изглежда добре. Имам чувството, че съм риба, оплетена в мрежа!

– А пък аз имам чувството, че разговарям с друг човек – усмихна се Шон.

– Давам си сметка колко много те нараних, Шон.

– Честно казано, не го вярвам. Поведението ти беше достатъчно красноречиво.

– Бях глупава егоистка. Ние с теб можехме да имаме деца.

– Можехме да имаме и много други неща, Дейна.

– Но вече съм стара за това – каза тя.

– Не си чак толкова стара. Много жени на твоята възраст раждат без проблеми.