Кинг и Максуел

– Кой е той?

– Бившата ми жена – отвърна след кратко колебание той.

– Бившата ти жена?! – зяпна Мишел.

– Ти знаеш, че съм бил женен.

– Знам, но никога не си говорил за нея.

– Не съм, защото не ми се приказва за брака ми и за причината да се разведем. Не съм склонен да се самобичувам.

– Не знаех, че е военнослужеща.

– Дейна никога не е служила в армията, но сегашният ѝ съпруг е военен. Омъжи се за него преди седем-осем години. Наскоро го произведоха генерал-майор и заема доста важен пост в Пентагона. Казва се Къртис Браун.

– Чувала съм това име.

– Понякога изпълнява длъжността официален говорител на Пентагона и наистина прилича на генерал. Висок, хубав, строен ветеран. Лично аз съм изненадан, че е оцелял с Дейна. Тя не е никак лесна.

– Ходи ли на сватбата им?

– Ти как смяташ? По онова време мислех само как да престана да ѝ плащам издръжка.

– Някога срещал ли си се с генерал Браун?

– Не – отвърна Шон. – Но ако го видя, със сигурност ще му пожелая късмет, защото животът с Дейна е цяло изпитание.

– От начина, по който говориш за нея, си личи, че той едва ли е сред хората, от които можеш да поискаш услуга.

– Мога да поискам услуга от всеки, стига да имам достатъчно мотивация.

– В смисъл?

– В смисъл, че ако настояваш да го направя, ще звънна на Дейна, пък каквото стане. Може би ще ми затвори телефона, може би просто ще ме прати по дяволите. Но в момента не виждам друг избор. Затова ще те попитам директно: заслужава ли това Тайлър Уинго?

– Не е честно да стоварваш цялата отговорност върху мен, Шон.

– Не правя нищо подобно – каза той. – Просто ситуацията е такава.

Мишел въздъхна и сведе поглед към празната бутилка пред себе си.

– Може би все пак да ѝ звъннеш, а? Само веднъж.

– Смятай, че съм го направил.

– Значи знаеш как да се свържеш с нея?

– Имам си начини. Ако не се получи, винаги мога да намеря някой добър частен детектив.

На лицето ѝ се появи закачлива усмивка.

– Ти познаваш баща ми и братята ми, но аз не знам нищо за твоето семейство.

– Сестрите ми живеят в Охайо. Никога не са идвали тук, а и аз не намирам основателни причини да отскоча до там. А родителите ми водят щастлив пенсионерски живот във Флорида.

– Често ли се чуваш с тях?

– Изобщо не се чувам. Когато бях изритан от Сикрет Сървис, те не намериха за нужно да ме подкрепят.

– Странно семейство имаш.

– Кой ми го казва! – възкликна той.

– Съжалявам, че съм толкова прецакана.

– Всъщност това те е закалило.

– Дано никога не разберем какво щяхме да представляваме един без друг – въздъхна тя.

– Винаги ще съм до теб.

– Знам, Шон.

Той отмести поглед, а брадичката му леко увисна.

– Не съм умряла, все още съм тук – добави Мишел, очевидно прочела мислите му.

– Но не разбираш колко близо беше до възможността да не си тук – каза той.

– Всъщност разбирам много добре. Когато дойдох в съзнание, то беше изписано на лицето ти. Не забравяй, че и аз стоях край леглото ти, задавайки си същия въпрос.