Кинг и Максуел
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-370-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинг и Максуел». Краткое содержание книги:
Армията съобщава на Тайлър Уинго, че баща му е загинал в Афганистан. Ден по-късно се случва нещо невероятно – младежът получава имейл от него, в който се казва: Съжалявам, моля те да ми простиш.
Тайлър решава да наеме Шон и Мишел да разгадаят мистерията около баща му. Тяхното разследване обаче довежда до нови въпроси. Може ли ветеранът Сам Уинго да е жив? Каква е била истинската му мисия? Дали синът му няма да е следващата мишена?
Шон и Мишел скоро осъзнават, че са попаднали на зловещ план, целящ да предизвика хаос в света. Всеки, който се опита да го осуети, е заплашен със смърт. Но двамата детективи са твърдо решени да помогнат на семейство Уинго.
– Ще се видим утре, Тай.
Мишел го изчака да се отдалечи и попита:
– Тай ли ти казват?
– Само някои момчета – разсеяно отговори той .
– И тъй, какво избираш?
– Може ли да си вземем по чаша горещ шоколад? Водата беше ледена!
Мишел му връчи торбичката.
Отбиха се в близкия "Старбъкс", където тя поръча горещ шоколад за Тайлър и кафе лате за себе си. После се насочиха към лендкрузъра. Тайлър се настани на седалката и огледа купето.
Тя набързо събра пръснатите върху арматурното табло предмети и ги хвърли отзад. Тайлър се обърна да погледне внушителната купчина боклуци.
– Това там пушка ли е? – попита с разширени очи той.
– Да, но не е заредена. Вече втора година се каня да разчистя тази бъркотия.
– Това най-вероятно ще ти отнеме още две.
– Много ти благодаря, но забележките на партньора ми са повече от достатъчни.
– И тъй, какво искаш? – попита Тайлър.
– Мисля, че се досещаш.
– Не.
– След вчерашната ни среща в "Панера" ме спря един военен полицай, който ме обвини, че се опитвам да измъкна пари от теб.
– Не знаех.
– Но някой е разговарял с теб, нали?
Тайлър не отговори. Отпи глътка горещ шоколад и вдигна глава към небето.
– Май пак ще вали сняг – отбеляза Мишел и продължи да чака.
Изглеждаше толкова объркан, че ѝ дожаля още повече за него. Да не би пък майчинските ми инстинкти да са се събудили най-после, помисли си тя. От какво се страхуваше той?
Изминаха няколко километра в мълчание.
– Скоро ще пристигнем – подканящо подхвърли Мишел.
– Предупредиха ме да не разговарям с теб – отвърна Тайлър.
– Кой те предупреди?
– Военните.
– Били са с униформи?
– Не, бяха с костюми.
– Тогава как разбра, че са военни?
– Говореха за баща ми, който служеше в армията. Какви други могат да бъдат?
– Легитимираха ли се?
– Да. Размахаха някакви карти, но толкова бързо, че не видях какво пише на тях. Освен това не ме интересуваха.
– Мащехата ти там ли беше?
Тайлър кимна.
– Какво друго ти казаха?
– Че искате да се възползвате от мен. Нямало да откриете нищо повече от това, което са ми казали те.
– Имаш предвид смъртта на баща ти?
– Да.
– А ти какво им отговори?
– Ами… нищо не им отговорих.
– Друго?
– Предупредиха ни, че ще ни донесете неприятности. И може би нямало да получим това, което ни се полага. Обезщетение и други такива неща...
Мишел въздъхна и сбърчи вежди.
– Значи са се опитали да те преметнат. Изкарали са ни използвачи.
– Не искам нещата около татко да се объркат, Мишел.
– Ние също, повярвай ми. Ще ходиш ли в "Доувър", за да получиш тленните му останки?
Тайлър поклати глава.
– Защо?
– Заради другите неща, които ми казаха.
– Какви неща?
– Не искам да говорим за това.
– Стига, Тайлър. Ти сам реши, че мога да те откарам у дома. Значи искаш да разговаряме.
Изминаха още километър и половина в пълно мълчание,
– Казаха, че от татко не е останало нищо, което да се сложи в ковчег – промълви най-сетне момчето.
Мишел едва не изпусна волана от изненада и колата поднесе леко.
– Какво?! – извика тя. – Нали уж е бил застрелян?
– Бил е. Но някаква мина се взривила точно там, където паднал… Разкъсала го на парчета...
Тайлър покри с длан очите си и се разплака.
Мишел отби в някаква странична уличка, спря и му подаде няколко книжни кърпички. Той ги пое, без да я погледне. Искаше ѝ се да го прегърне, но прецени, че това ще го смути и ще изглежда повече от неловко при тези обстоятелства.
Тя остана неподвижно на мястото си. Гледаше как парата от предния капак бавно се разсейва в мрака.
– Благодаря – каза Тайлър.
Тя се обърна, машинално пое топката влажни кърпички от ръцете му и я метна на задната седалка.
– Защо мълча досега? – попита го. – Защо не ми сподели по-рано?
– Не знам – прошепна Тайлър.
– Какво каза Джийн за всичко това?
– Не каза много. Когато осъзна нещата, ревна толкова яко, че мъжете побързаха да си тръгнат.
– Много са състрадателни, няма що! Стоварват чука, а след това изчезват! Ти как реагира?
– Качих се в стаята си и заключих вратата.
Мишел протегна ръка и лекичко го докосна по рамото.
Той я погледна с благодарност.
– Защо беше толкова твърд в намеренията си да ни наемеш, Тайлър? – попита тя. – Вече знаеше, че баща ти е мъртъв и нищо не може да го върне. А подробностите за смъртта му не идват лесно от страна като Афганистан. Нямаше как аз и Шон да отлетим до там и да започнем разследване.