Летният рицар

– Дори да не лъжете, магьосник Дрезден, не бих могъл да очаквам пълен контрол на Червения двор над всичките му подчинени, като се има предвид ролята ви в провокирането на тази война.

– Провокирането й? – възкликнах аз. – Имате ли представа какво направиха те?

Лафортие сви рамене.

– Защитавали са се срещу нападение над суверенна територия, магьоснико. Вие, в ролята си на представител на този Съвет, сте нападнали благородничка от техния двор, нанесли сте щети върху собствеността й и сте убили членове на домакинството на споменатата благородничка, както и самата нея. В допълнение към това архивите на местните преса и власти разкриват, че са били убити и няколко млади мъже и жени, намиращи се във фаза на преобразяване – изгорели са в пожар, ако не се лъжа. Това да ви звучи познато, магьосник Дрезден?

Стиснах зъби, връхлетян от толкова силна ярост, че не можех да виждам от гняв, камо ли да се осмеля да заговоря. За пръв път ме бяха изправили пред Съвета, когато ме съдеха за нарушаването на Първия закон на магията: Не убивай. Бях изпепелил стария ми наставник Джъстин. Когато преди една година се сблъсках с Бианка, приета по-късно в Червения двор, предизвиках огнената буря с мисълта, че никой от мен или от спътниците ми няма да оцелее. Много вампири изгоряха. По-късно бяха намерени телата и на няколко хора. Нямаше как да се каже със сигурност кой от тях е станал жертва на вампирите и вече е бил мъртъв, когато огънят е стигнал до него, и кой, ако е имало такъв, е бил жив, преди да се появя. Все още сънувам кошмари за онази нощ. Може да съм много неща, но не съм хладнокръвен убиец.

За мой ужас, почувствах как в мен се натрупа сила, готова да се излее срещу Лафортие и неговата озъбена усмивка. Ебенизър улови погледа ми, очите му се разшириха и той бързо поклати глава. Вместо да взривя някой с магия, аз стиснах ръцете си в юмруци и се насилих да седна обратно на стола си, преди да заговоря отново. Абсолютна самодисциплина, това съм аз.

– Вече описах подробно спомените ми от това събитие в доклада ми до Белия съвет. Заставам зад думите си. Всеки, който е казал нещо, различно от написаното там, лъже.

Лафортие завъртя очи.

– Колко ли е удобно да живеете в такъв праволинеен свят, магьосник Дрезден. Но ние не изчисляваме вредите от вашите действия в пари или изгубени часове – изчисляваме ги в кръв. Магьосници умират заради онова, което сторихте като представител на Белия съвет. – Лафортие обърна поглед към останалите магьосници в залата; изражението му беше сурово, овладяно. – Честно казано, според мен ще е по-разумно Съветът да реши, че е заел погрешна позиция в този конфликт и че си заслужава да проучи по-добре мирните условия, които ни предлага Червеният двор.

– И какво искат те? – изръмжах му аз, а Ебенизър преведе на латински думите ми за останалите членове на Съвета. – По пинта кръв месечно от всеки един от нас? Правото да ловуват свободно когото пожелаят? Амулети, с които да се предпазват от слънчевата светлина?

Лафортие ми се усмихна и се облегна със скръстени ръце на катедрата си.