Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Мерлин продължи да говори, но аз се обърнах към Ебенизър.
– Нека да позная – прошепнах. – Той иска да запълни свободното място при старейшините по такъв начин, че да има преимущество при гласуванията?
Ебенизър кимна.
– Той ще има три гласа със сигурност, а в повечето случаи – и четири.
– И какво можем да направим по въпроса?
– Ти – нищо. Поне засега. – Той ме погледна изпитателно. – Сдържай си нервите, Хос. Сериозно ти говоря. Мерлин има три плана да те отстрани.
Поклатих глава.
– Какво? Откъде знаете?
– Той винаги постъпва така – промърмори Ебенизър. Очите му проблеснаха лошо. – План А, резервен план и асо в ръкава. Ще се справя с първия и ще ти помогна да се справиш с втория. Но третият е изцяло твоя грижа.
– Какво имате предвид? Какви планове?
– Тихо, Хос. Опитвам се да слушам.
Седналият от другата страна на масата плешив магьосник с гъсти бели вежди, рунтава синя брада и покрит със синя татуировка скалп се обърна към мен и ми изшътка.
Ебенизър му кимна и двамата се обърнахме към сцената.
– Поради тази причина – продължаваше Мерлин – ще помоля Клаус Шнайдер, като дългогодишен магьосник с безупречна репутация, да поеме отговорността да стане член на старейшините. Всички ли са „за“?
Марта погледна към Ебенизър и се обади:
– Момент, почитаеми Мерлин. Струва ми се, че протоколът изисква да се предостави време за дебати.
Мерлин въздъхна.
– При нормални обстоятелства – да, магьосник Либърти. Но ние нямаме време да следваме обичайните процедури. Става въпрос за оцеляването ни. Така че всички ли…
– Магьосник Шнайдер – прекъсна го Индианеца Джо – е чудесен магьосник и има репутацията на способен и честен човек. Но е твърде млад за такава отговорност. В залата присъстват магьосници, които го превъзхождат по опит и майсторство. Те заслужават да бъдат обсъдени от Съвета.
Мерлин изгледа индианеца навъсено.
– Благодаря за забележката, магьосник Слушащ вятъра. Но макар че тя е добре дошла, не беше необходима. Тук не присъства нито един по-стар от Шнайдер магьосник, който да не е отказвал да се присъедини към старейшините, и за да избегнем безсмислени номинации и повторни откази, смятах да…
– Смяташе – намеси се Ебенизър на английски, тихо, но достатъчно силно, че да го чуе Мерлин – да пробуташ любимеца си незабелязано сред старейшините, докато всички са прекалено разтревожени, за да забележат?
Мерлин млъкна и се вторачи в Ебенизър сред внезапно настъпилата пълна тишина. После заговори – също толкова тихо, на английски с британски акцент:
– Върни се обратно в планините си, Ебенизър. Върни се при овцете си. Ти не си добре дошъл тук и никога не си бил.
Ебенизър се усмихна на Мерлин, показвайки зъбите си, и заговори, този път с шотландски акцент:
– Аха, Алфред, знам, момко. – Той отново премина на латински и повиши тон. – Всеки член на Съвета има правото да си каже мнението по този повод. Всички вие знаете колко важно е назначаването на всеки от старейшините. Колко от вас смятат, че това е достатъчно важен въпрос, за да бъде поставен на гласуване? Кажете!
Залата отговори почти единодушно с одобрителен възглас, към който аз прибавих и своя глас. Ебенизър огледа залата и се вторачи с повдигната вежда към Мерлин.
Видях върху лицето на възрастния човек зле прикрито раздразнение. Почти усещах желанието му да удари с юмрук върху подиума, но той се овладя и кимна.
– Много добре. Тогава, съобразно установената процедура, ще предложим поста на най-възрастния сред присъстващите магьосници. – Той погледна настрани, към спретнат магьосник със слабо лице, който седеше с перо в ръката пред шише с мастило и купища пергаменти. – Магьосник Пийбоди, ще прочетете ли списъка?
Пийбоди посегна под масата си и извади издута чанта. Мърморейки си нещо, той потърка с пръст носа си, оставяйки по него мастило, и отвори чантата си, която също беше пълна с пергаменти. Хвърли им бегъл поглед и извади сякаш първия му попаднал лист. Сложи го на масата пред себе си, кимна доволно и прочете с писклив глас:
– Магьосник Монтждой.
– На изследователска експедиция в Юкатан е – обади се Марта Либърти.
Пийбоди кимна.
– Магьосник Гомез.
– Все още не се е събудил, след като изпи онзи еликсир – съобщи застанал до стената пазител със сиво наметало.