Фуриите на Калдерон

– Стадомор. На юг ги има много. Предимно в Трескавата джунгла. Досега не бях виждал някой толкова на север. Нито толкова голям.

– За удоволствие ли убиват?

– Не. Просто са прекалено глупави и не могат да се удържат. Веднъж надушат ли кръв, разкъсват всичко живо наоколо.

Тави отново преглътна и кимна.

– Все още ли сме в опасност?

– Вероятно да. Стадоморите ловуват по двойки. Иди погледни отблизо птицата.

– Какво?

– Огледай отблизо проклетата птица, момче – изръмжа Бърнард.

Тави се надигна и отиде до стадомора. Единият му крак леко приритваше и ноктите му се свиваха и отпускаха в конвулсии. От тялото се носеше миризмата на карантия и Тави запуши устата и носа си с ръка.

Бърнард изпъшка и се надигна до седнало положение. За момент главата му клюмна и той трябваше да се подпре на земята, за да не падне отново по гръб.

– Уби го още с първия си удар, Тави. Трябваше просто да се отдръпнеш и да го изчакаш да умре.

– Но то не спираше да се бори.

– Разпори му гърлото – поклати глава Бърнард. – Нямаше да продължи да се бори дълго, но минава време, докато им изтече кръвта, а понякога това време е достатъчно да те отнесат със себе си в смъртта. Виж му врата, точно зад главата.

Тави заобиколи мъртвата птица и Брут, застана над главата и погледна където му каза чичо му.

Точно където свършваше черепът, нещо надигаше перата. Той клекна и протегна предпазливо пръсти, за да повдигне перата и да види по-добре.

Около шията на птицата имаше преплетени ивици от няколко вида груб плат и кожа, толкова стегнати, че се бяха впили в плътта.

– Има нещо като нашийник на врата – каза Тави.

– От какво е направен? – изръмжа Бърнард.

– Не знам. Плат и кожа, оплетени. Не съм виждал такова нещо.

– Това е маратски нашийник. Трябва да се махаме оттук, Тави.

Тави вдигна стреснато глава.

– Няма марати в Калдерон, чичо. Легионите ги държат нас­трана. Не е имало марат в долината от години насам, от голямата битка.

– От преди да се родиш – кимна Бърнард. – Но две кохорти на гарнизон не са достатъчни да ги удържат на всяка цена, не и ако не идват по много. Тук има маратски войн и той няма да е никак доволен, че убихме птицата му. Същото се отнася за партньора на звяра.

– Партньор ли?

– Виж белезите по главата. Остават при чифтосване. Убили сме женската.

Тави преглътна тежко.

– Тогава май е по-добре да тръгваме.

Бърнард кимна и му махна с ръка:

– Ела, момчето ми.

Тави клекна до него. Една от овцете изблея и той вдигна пог­лед. Стадото започна да се разпръсква и Хитрушко заприпка около овцете и взе да ги събира накуп, като ги блъскаше с рогата си.

– Брут – каза Бърнард с пресипнал глас. Пое дълбоко въздух и напрегна сили да се съсредоточи в командата. – Пусни птицата. Отнеси ни у дома.

Брут пусна крака на стадомора и се обърна към Бърнард, после потъна в пръстта. Тави усети земята под краката му да се повдига. С дълбок стон на откъртваща се скала, парчето земя под тях, около пет фута в диаметър, се издигна и се понесе на юг, като сал по течението на бавна река. Отправи се към вът­решността на гората и започна да набира скорост.