Артас: Възходът на Крал-лич

— Ваше Височество — каза тя, — не знаех, че сте се завърнали. За мен е удоволствие. И да, със сигурност бих се радвала да ги видя.

Джейна беше дъщеря, ако не на крал, то поне на благородник и владетел. Баща й, адмирал Делин Праудмуър, управляваше Кул Тирас и Джейна беше свикнала да общува с благородници. Въпреки това принц Кейл’тас я смущаваше. Не беше много сигурна защо. Той беше определено симпатичен и притежаваше онази присъща на елфите грациозност и красота. Висок, с коса като че изтъкана от злато, спускаща се до кръста му, той винаги й се струваше по-скоро като приказен герой, отколкото като истинско, живо същество. Въпреки че сега беше облечен с най-обикновената виолетова, позлатена роба на маг от Даларан, а не с пищните одежди, които носеше в официални случаи, той не беше изгубил обичайната си скованост. Може би беше точно това — имаше някаква… архаична официалност в излъчването му. Освен това беше много по-възрастен от нея, въпреки че изглеждаше на нейната възраст. Той беше особено интелигентен и изумително талантлив и могъщ маг. Някои от учениците му шушукаха, че е един от Шестте — тайното общество на най-високопоставените магьосници в Даларан. Затова вероятно тя не смяташе, че е толкова проста, за да се плаши от него.

Той се присегна, откъсна си ябълка и я захапа.

— Има известна сърдечност в храната от човешката земя, която много ми харесва — усмихна се загадъчно той. — Понякога елфската храна, колкото и да е вкусна и неустоимо приготвена, те оставя гладен за нещо по-питателно.

Джейна се усмихна. Принц Кейл’тас винаги се стараеше да я предразположи. Само се надяваше да е по-успешно.

— Малко неща са по-вкусни от ябълка и парче даларански шарп35 — съгласи се тя.

Настъпилата тишина се проточи неестествено на фона на неофициалната обстановка и слънчевата топлина.

— Значи, ще поостанете тук?

— Да, работата ми в Силвърмуун36 засега приключи. Затова скоро няма да ми се налага да си тръгвам.

Той я погледна, отхапвайки си отново от ябълката, а красивите му черти оставаха все така спокойни. Но Джейна знаеше, че той очаква реакцията й.

— Всички сме много щастливи от завръщането Ви, Ваше Височество.

Той размаха пръст.

— А-а, казах ти, че предпочитам да ме наричаш Кейл.

— Извинете, Кейл.

Той я погледна и по перфектните му черти премина лека тъга, която толкова бързо изчезна, че Джейна не беше сигурна дали беше реална.

— Как вървят уроците ти?

— Много добре, сър — каза тя, по-спокойна, че разговорът минава на учебна тема. — Вижте!

Тя посочи към един висок клон, където една катерица похапваше ябълка и прошушна някакво заклинание. Моментално катерицата се превърна в овца, а в очите й смешно се изписа изненада, когато клонът под нея се счупи и тя започна да пада. Джейна веднага протегна ръка и катерицата-овца застина във въздуха. После тя нежно я смъкна на земята. Овцата изблея, размърда уши и не след дълго възвърна формата си на много объркана катерица. Тя приклекна, изписука гневно и, завъртайки пухкавата си опашка, се метна отново на дървото.