Артас: Възходът на Крал-лич

— Събрали сме се в името на Светлината, за да вдъхнем сили на нашия брат. Чрез милосърдието й той ще се прероди. Чрез властта й той ще просвети народа. Чрез силата й той ще се сражава с мрака. И чрез мъдростта й той ще поведе братята си към вечните дарове на рая.

Артас забеляза, че от лявата му страна няколко мъже и жени, облечени в дълги роби, стояха мирно. Някои от тях почти хипнотично люлееха тамян. Други държаха големи свещи. Един от тях носеше бродиран син епитрахил. По-рано Артас бе представен на голяма част от тях, но осъзна, че имената им просто са се изпарили от главата му. Това бе неприсъщо за него — той истински се интересуваше от хората, които му служеха и се стараеше да знае имената им.

Архиепископ Фейол помоли духовниците да дадат благословиите си на Артас. След това този, който държеше епитрахила, се приближи до принца и го положи около врата му, а после помаза челото му със светено масло.

— В името на Светлината, нека братята ви са излекувани — продължи Фейол, а после се обърна към мъжете от дясната страна на Артас. — Рицари на Сребърната ръка, ако намирате този мъж за достоен, дайте му благословията си.

За разлика от първата група, Артас познаваше всички тези мъже, стоящи мирно в тежки доспехи. Те бяха първите паладини на Сребърната ръка и се събираха за първи път след тяхното въвеждане преди много години. Утър, разбира се; Тириън Фордринг — остарял, но още здрав и грациозен, сегашният господар на Хартглен31; двуметровият Сайдан Датроуен и благочестивият Гавинрейд с рунтавата брада. Липсваше един — Туралиън, дясната ръка на Андуин Лотар във Втората Война, който изчезна с дружината, дръзнала да премине Тъмния портал. Тогава Артас беше на дванадесет.

Гавинрейд пристъпи напред, държейки огромен тежък чук, с инкрустирани руни по краищата и обвита в синя кожа груба дръжка. Той постави чука пред Артас и се върна на мястото си сред братята си. Беше ред на самия Утър, Носителя на Светлината — учителя на Артас в ордена. В ръцете си държеше чифт раменни брони. Утър беше най-сдържаният мъж, когото Артас познаваше, а сега очите му блестяха насълзени, докато поставяше броните върху широките му рамене. С мощен и треперещ глас той каза:

— Със силата на Светлината нека враговете ти погинат.

Утър задържа за миг ръката си върху рамото на Артас и после се оттегли.

Архиепископ Фейол се усмихна благо на принца. Артас, вече спокоен, му отвърна със същото. Сега си спомни всичко.

— Изправи се и бъди признат — покани го Фейол.

Артас го послуша.

— Ти, Артас Менетил, заклеваш ли се да защитаваш честта и кодекса на Ордена на Сребърната ръка?

Артас примигна, изненадан от липсата на титлата му. Ама разбира се, сети се той, признават ме за мъж, а не за принц.