Върховното кралство [Рицарят]

Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:

Името му бе Лорн Аскариан.ЕДИН МЪЖНякои казват, че с него дойде нещастието.ЕДНО КРАЛСТВОДруги, че е негова заслугата за спасението.ЕДНА СЪДБАВъв вените му течеше черната кръв на обречените герои.Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.

Перейти на страницу:

Елана беше станала.

Все още задъхана, стресната, тя се опираше на една масичка, на която беше поставена голяма глинена кана. Дългите ѝ, разрошени коси падаха пред лицето ѝ. Раменете ѝ се повдигаха в ритъма на затрудненото ѝ дишане.

Отнесен, неустойчив, Лорн се питаше какво се беше случило с него.

Искаше да помогне на Елана и да я подкрепи, без да знае, че тя се чувства много по-добре, отколкото си придава вид.

Каната го удари в слепоочието.

Първият път го накара да залитне.

На втория падна.

Последва трети, от който каната се счупи, а той остана в безсъзнание на пода с окървавено слепоочие.

Напълно овладяна, Елана погледна проснатия Лорн и поклати глава — не можеше да повярва и беше раздразнена. Не очакваше той да ѝ даде толкова материал за размишление, както и да я разкрие толкова бързо…

* * *

Лорн се съвзе, но продължи да лежи неподвижно.

С буза, долепена към пода, отвори едното си око и видя Елана, която движеше наляво-надясно една запалена свещ пред прозореца. Тя се обърна, но очите му бяха затворени и той се престори, че още е в несвяст, когато тя го провери, като повдигна с пръст единия му клепач.

Това, което установи, като че ли я удовлетвори.

Въпреки това скоро се върна с въже, за да завърже Лорн. Той я остави да го направи — беше неспособен да се бори. Нямаше достатъчно сили. Виеше му се свят и не виждаше ясно. Дори не беше сигурен дали краката могат да го държат, а ръката продължаваше да го измъчва жестоко.

Водена от любопитство, известно време Елана разглеждаше каменния печат на ръката на Лорн. После завърза китките му, но я прекъснаха, преди да довърши.

Някой идваше.

Лорн различи краката на няколко мъже. Един от тях размени няколко думи с младата жена. Тъй като ушите му бучаха, Лорн не разбра какво си казаха. Гласовете им достигаха до него променени и му се струваше, че говорят на чужд език.

Все пак разбра една дума:

„Ирелис.“

Ако беше чул добре, Лорн на всяка цена трябваше да се измъкне. По никакъв начин не биваше да остава в ръцете на тези типове и на Елана. Не знаеше какво точно искаха от него, но нямаше никакво намерение да го открие за своя сметка.

Колко бяха тези мъже?

Двама или трима? Може би четирима?

Без значение.

Лорн знаеше, че няма сили да се бие дори срещу един-единствен от тях. Дори не знаеше дали щеше да може дълго време да се задържи на крака.

Така че може би един добре премерен удар…

Изчака да го хванат и да го изправят на крака. Възползвайки се от това, че мъжете, които го държаха, нищо не подозираха, той се освободи с едно движение на раменете и се втурна напред.

Направи няколко големи крачки към сивия, вълнист правоъгълник, който прозорецът очертаваше.

И се хвърли в него.

— Не! — извика Елана.

Лорн полетя надолу.

Глава 11

Тежко на този, чието тяло е обзето от Тъмнината. Тежко на този, чиято душа е обзета от Тъмнината. Тежко на този, който чува Призива ѝ, и тежко на този, който му отговаря. Тежко на този, който цял ѝ е отдаден.

„Хроники“ („Книга на молитвите“)

Лорн падна право в реката и изчезна в бързите, тъмни води. Течението го понесе.

Замаян от удара след петнайсетметровия скок, изплува по-нататък. Пое голяма глътка въздух и опита да се задържи на повърхността, но беше слаб и объркан. Движенията му бяха непохватни, хаотични. Освен това трябваше да се бори в тъмното само с една ръка срещу вълнението и предателските водовъртежи. Ботушите му бяха пълни с вода и го теглеха надолу. За щастие, въжето, което Елана не беше завързала добре, се беше разхлабило и ръцете му бяха свободни.

Подхвърлян, блъскан, Лорн си мислеше, че ще се удави и за малко не се удари в подпората на един мост, в която се вкопчи. Лек отдих.

Нямаше сили дори да извика и знаеше, че няма да издържи дълго. Потърси помощ, някаква надежда, каквото и да е. Мътният му поглед му позволи само да различи стълби, спускащи се от един кей в реката.

Може би щеше да успее да стигне до тях…

Лорн си пое дълбоко въздух, прецени по интуиция разстоянието и се пусна. Битката с насрещното течение отне и последните му сили. На няколко пъти се нагълта с вода, струваше му се, че няма да успее, но накрая се измъкна от водата и рухна на каменните стъпала.

Дълго остана неподвижен, до него достигаха шумовете на празника и разговорите на хората, които минаваха, без да го видят. После трескав и разтърсен той се надигна и изкачи стъпалата с треперещите си крака. Лявата му ръка беше просто една нетърпима болка. Свитата длан едва реагираше и когато се опита да размърда пръстите си, пареща болка стигаше до върха на ноктите му.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?