За ползата от алкохолизма

В железопътната болница било приятно и тихо. Вечер. Оздравяващите болни се занимавали с четене на вестници и разни полезни книги. Край тежкоболните се суетели санитарки и фелдшерки.

От родилното отделение от време на време долитали стонове.

Там раждали.

С една дума, всичко било, както си му е редът — на прилично място.

Но ето — чули се шумни стъпки, после тихо хълцукане и в болницата се появил гражданин. Гражданинът бил сподирен от много силна миризма на бира, която се смесила с миризмата на йод и на хлороформ.

— Позволете… хъм… да разбера, къде ви е тук… хъм… родилното отделение? — попитал гражданинът със загадъчна усмивка.

— Защо питате? — осведомила се учудено фелдшерката.

— Желая да родя — обяснил гражданинът.

— Как тъй да родите? Вие сте мъж — отговорила фелдшерката, която не вярвала на ушите си.

— Вие п–пък сигурна ли сте? Хи–хи! Впрочем пошегувах се. П–по–шегувах се, пиленце — измърморил гражданинът и се опитал да хване фелдшерката за брадичката, но не я улучил.

— Не съм ви пиленце — отговорила плахо фелдшерката, поразена от самоувереното държане на посетителя, — а вие кой сте?

— Аз, м–миличка м–моя, съм представител на учрежденската застрахователна каса — обяснил скъпият гост.

— Та какво ще обичате?

— Ами ей сега ще разберете — изрекъл зловещо гостът.

Той отворил много пъргаво вратата за родилното и цъфнал там с цялата си хубост. Поразени от нея, родилките посрещнали посетителя с тъничък вой.

— Д–да не попречих? — докачил се гостът.

— Гражданино, излезте, какво правите! — казала ужасената фелдшерка.

— Доста странно, хъм… как тъй да си ида? Току–що дойдох и веднага да си ида?… А–а не, аз ще преглеждам сега бельото.

С тези думи посетителят направил пет залитащи крачки към крайното легло.