Самотен човек седеше в помещението на комядката на гара Хикс и тъгуваше.
— Много, много странно. Събранието е обявено за пет часа, а сега е осем и половина. Момчетата взеха май нещо да закъсняват.
Вратата пусна още един.
— Здравей, Петя — каза влезлият, — кворум ли изобразяваш? Изобразявай. Гласувай, Петро!
— Нищо не разбирам — каза първият. — Банкин го няма, Кружкин го няма.
— Банкин няма да дойде.
— Защо?
— Пиян е.
— Не може да бъде!
— И Кружкин няма да дойде.
— Защо?
— Пиян е.
— Ами другите къде са?
Настъпи мълчание. Влезлият се перна многозначително с пръст по шията.
— Нима?
— Няма да крия от себе си горчивата руска истина — обясни вторият — всички са пияни. И Горошков, и Сосискин, и Мускат, и Корнеевски, и кандидатът Горшаненко. Закривай, Петя, събранието.
Те изгасиха лампата и изчезнаха в мрака.
* * *
Празниците отминаха, затова събранието беше пълноводно.
— Скъпи другари! — говореше Петя от подиума, — смятам, че такова положение на нещата е недопустимо. Това е позор! На Великден с очите си видях нашия уважаем другар Банкин, същият този Банкин дърпаше жена си…
— На разходка го бях задърпал, пиленцето си — обади се със сладък глас Банкин.
— Доста оригинално го дърпахте, Банкин! — възкликна негодуващо Петя. — Съпругата ви влачеше физиономия по тротоара, а косата й се намираше в уважаемата ви десница!
Сред трезвениците премина ропот.
— Исках да си взема нейна къдрица за спомен! — извика объркан Банкин, усещайки как партийната книжка е на път да напусне джоба му.
— Къдрица ли? — попита ехидно Петя, — не съм виждал някой да си взима къдрица за спомен като рита насред улицата жената в гърба!
— Това си е моя частна работа — отговори умърлушено Банкин, усетил явно ледената ръка на областния комитет върху книжката си.
През събранието премина ропот.
— Та значи според вас това си е ваша лична работа? Не, драги ми Банкин, не е лична! Това е свинщина!
— Моля, без обиди! — извика наглият Банкин.
— Вдигате скандали на публично място и с това хвърляте сянка върху цялата ядка! Давате лош пример на кандидатите и на безпартийните! Когато Мускат трошеше прозорците в жилището си и се заканваше да заколи съпругата — и това ли си беше негова лична работа? Ами когато срещнах Кружкин във великденски вид, тоест без десен ръкав и сподпухнало око?! Ами когато Горшаненко псуваше всички минувачи на майка, та улицата кънтеше — пак личен въпрос ли беше?!
— Вие интригувате срещу нас, другарю Петя — извика неуверено Банкин.
През събранието премина ропот.
— Другари. Позволете да взема думата — обади се изведнъж със звучен глас Всеизвестни (и нека името му остане живо за потомците), — аз лично съм против този въпрос да се поставя на обсъждане. Това се отхвърля, другари. Позволете да изложа своята гледна точка. Тук мнозина дебатират: може ли да се пие? Изобщо и въобще може да се пие, но трябва да знаеш как!
