Сътворението

— Не, не е невежество. Просто друг вид познание. Той си представя едно първично единство, от което произлизаме и към което се връщаме.

— Това е проницателно, много проницателно. — Ананда се обърна към принц Джета: — Доказателство за безусловната мъдрост на Буда е, че дори и във варварска страна като Китай един учител е успял да съзре истината — не да я разбере, естествено, но все пак да се докосне до нея. — Аианда ми се усмихна. — Този факт сам по себе си ни радва.

Ужасно ме дразнеше това човече със самодоволството си.

— Убеден съм, че и Конфуций би се зарадвал, ако разбере, че в една далечна страна също долавят неговите истини, макар и смътно.

Ананда не отговори нито на думите, нито на предизвикателството ми. Вместо това се обърна към принц Джета.

— Искам да ти кажа приятната новина, че най-после завършихме канализационната система, която е единствена по рода си, поне в Шравасти. Отклонихме един подземен поток, така че сега тече точно под клозетите. Освен това…

Дълго говори за хигиената — постоянен проблем в индийските градове.

Накрая Ананда любезно ми каза:

— Доколкото си спомням, първия път, когато беше тук, имаше различни убеждения от тези, които току-що изложи. Тогава вярваше в някакъв върховен бог, единствен създател на вселената. Сега, благодарение на ученията на този китаец, се интересуваш само от… поведението в делничния свят.

Не очаквах, че след толкова години ще си спомня какво съм казал за Премъдрия господ. Глупаво от моя страна. Когато става дума за памет, професионалният жрец е по-досаден (други биха казали по-блестящ) и от поета.

— Не съм променил убежденията си. Все още вярвам в Премъдрия господ. Споменах учението на Конфуций само за да посоча…

Замълчах, защото не можех да се сетя какво точно имах намерение да изтъкна, цитирайки твърде земния Конфуций.

— Да посочиш сходните черти между неговото учение и учението на Буда. Е, разбирам какво имащ предвид. — Усмивката му ме вбесяваше. — Няма съмнение, че като отхвърля идеята за бога-творец като Брахма или Премъдрия господ, твоят китаец показва наченки на истинска интелигентност.

Надявам се, че успях да отмина това светотатство със същата невъзмутимост, с която преди това той пренебрегна моето предизвикателство.

— Признак за истинска интелигентност е да осъзнаеш, че нищо не може да започне от нищото — възразих аз. — Ето защо светът е трябвало да започне с нещо. Светът е трябвало да бъде сътворен и той е бил сътворен от Премъдрия господ.

— А него кой го е сътворил?

— Сам той.

— От какво?

— От нищо.

— Но ти току-що каза, че нищо не може да започне от нищо.

Да, Демокрите, попаднах в най-старата от всички клонки. Побързах да се изплъзна.

— Всъщност „нищо“ не е подходящата дума. Исках да кажа следното: онова, което е било тогава, което е и ще бъде, е неизменното. — Установих, че несъзнателно съм заимствувал идеята от Учителя Ли. — Именно от неизменното Премъдрият господ създал земята, небето, хората. Създал Истината и Лъжата.