Чистота

– Твое ли е?

– От миналата седмица – отвърна Джейсън. – Наследих го от сестра ми. Тя замина за Япония за две години.

– Как се казва?

– Шоко. Заради цвета, нали е шоколадов.

Кучето поднесе на Пип олигавена топка за тенис и навря главата си между голите ѝ колене. От край до край Шоко беше безкраен.

– Не бях сигурен, че ще мога да се оправям с куче – продължи Джейсън, – само че той обича да дъвче лимони. Обикаля насам-натам с леко нахапан лимон в устата и навсякъде текат лиги. Все едно се е ухилил с огромна идиотска жълта усмивка. На практичес­ко, разсъдъчно ниво бях против, но сърцето ми се сломи.

– Киселото едва ли е полезно за зъбите му.

– Зад апартамента на сестра ми имаше лимоново дърво. Сега съм го сложил на диета, никакви цитруси. Както виждаш, зъбите му са си наред.

– Прекрасно куче.

– Шампион в намирането на тенис топки.

– Като няма лимони...

– Нали?

Преди четири дни, вечерта, Джейсън ѝ беше написал съобщение от един ред във фейсбук: „Погледни профила ми“. Тя веднага го направи и се паникьоса. За нищо на света не искаше да носи отговорност за разпадането на нечия връзка. Освен всичко останало, това я задължаваше да докаже, че скъсването си е струвало, да бъде на линия. Само че, разбира се, Пип точно това беше поискала. Имаше толкова много други начини да отклони поканата за игра на тенис, а тя беше избрала да изтъкне като аргумент приятелката на Джейсън. Не стига, че на никой друг не можеше да има доверие, ами и на самата себе си не можеше да вярва! Беше си измислила за оправдание някакви етични съображения, а всъщност истинският ѝ мотив беше да отмъкне Джейсън от Сандрин. И да го вкара в леглото си? Със сигурност беше крайно време да вкара някого в леглото си, от сумати време не го беше правила. Само че Пип харесваше Джейсън твърде много, за да преспи ей така с него. Ами ако започнеше да го харесва още повече? Напълно възможно беше от това да произтекат само обичайните страдания и ужасии. Затова тя му беше отговорила:

Очевидно го казвам твърде късно, но... В момента съм затънала в един куп проблеми и не мога да обещая нищо друго, освен да се опитвам да ловя подадените от теб топки. Трябваше много по-ясно да го подчертая онзи път. Извинявам се (и пак, и пак). Моля те, не се чувствай длъжен да играеш с мен.

На което Джейсън беше отвърнал почти веднага: „Споко, тенисът ми стига“.

Щом излязоха на корта, Пип установи, че той наистина е доста зле, беше по-зле и от нея. Джейсън се опитваше да забие всяка топка, понякога изобщо не я улучваше, в повечето случаи я зап­ращаше в мрежата или високо над главата на Пип, а добрите му удари просвистяваха като куршум, нямаха отиграване. След десетина минути тя поиска почивка. Шоко, когото бяха завързали за оградата отвън, се надигна с надежда.

– Не съм спец – каза тя, – но според мен замахваш прекалено силно.

– Усещането е невероятно! Стига да уцелиш топката.