Чистота

– Защо да са глупости?

– Аз страшно се вбесих на Том, когато разбрах за теб. Живяла си в дома му седмици наред, той е знаел, че си му дъщеря, и не ти е казал. Нямаш ли право да го знаеш?

– Предполагам, че е искал да прояви уважение към личния живот на майка ми.

– Нима? Това са пълни глупости! За какво е трябвало да прояви уважение? Защо да скланя глава пред бившата си съпруга за твоя сметка? Тя е забременяла, без той да знае. Изобщо не му е казала за теб. Използвала го е – а сега използва и теб – за да продължи безкрайната си война с него. Той е можел да има дъщеря, ти си можела да имаш баща, но тя не му е позволила, царицата на непозволяването. Откъде накъде да ѝ дължи нещо?

– Хм, може и да си права.

– И откъде накъде ти да ѝ дължиш нещо? Доколкото разбрах от Том, детството ти е минало под линията на бедността. Майка ти те е създала заради своите егоистични цели...

– Не, това е прекалено – прекъсна я Пип. – Нали и ти си била самотна майка?

– Но не по свой избор. Бащата на Гретхен знае за нея и тя знае за него. Сега двамата поддържат връзка. И аз направих всичко, на което съм способна, заради Гретхен. Отказах се от профсъюзите, върнах се в университета, така че тя да не страда заради моите избори. Майка ти кога е жертвала нещо заради теб?

От очите на Пип закапаха сълзи.

– Тя ме обича.

– Не се и съмнявам. Сигурна съм, че те обича. Но както ти твърдиш, в живота ѝ няма никой друг. Създала те е, за да бъдеш това, което никой друг не е можел да бъде. Ето този егоизъм ме ядосва. Ядосва ме това, че тя е от онези „феминистки“, благодарение на които на феминизма е излязло лошо име. Иде ми да се дигна и да отида да зашия два шамара на Том. Задето ѝ е уйдисвал на фантас­магориите. Тя наистина беше талантлива, такова прахосничество. Така че не разбирам защо ти не си извън кожата си от бяс.

– Не мога да го обясня. Тя наистина е един много объркан човек.

– Добре, хубаво. Не мога да те накарам насила да се разгневиш. Но заради мен поне се опитай да си набиеш в главата едно: нищо не им дължиш. Те са ти длъжници, и то големи. Сега е дошло времето те да играят по свирката ти. И ако се дърпат, имаш пълно право да им разкажеш играта.

Пип кимна, но си мислеше колко ужасен е този свят, каква вечна битка за власт се води в него. Тайните бяха власт. Парите бяха власт. Да се нуждаят от теб, беше власт. Власт, власт, власт: как беше възможно светът да се върти около нещо толкова самотно и потискащо?

Синтия приготви набързо вечеря, отвори втора бутилка и заговори за това, как тя вижда света: съсредоточаването на капитала в ръцете на едно нищожно малцинство, съзнателното подриване на доверието в правителството, повсеместното отхвърляне на отговорността за климатичните промени, разочарованието от Обама. Мяташе се от гняв към отчаяние, а Пип хем споделяше гнева ѝ, хем – не. Със сигурност беше несправедливо да ти тропосат на главата един гаден свят, създаден от родителите ти. Нейните родители я бяха поставили в невъзможно положение в лично отношение и принадлежаха на поколението, което не беше направило нищо за атомните оръжия и по-малко от нищо за глобалното затопляне; поне за това не беше виновна. И въпреки това Пип намираше някакво необяснимо успокоение във факта, че даже да можеше да прецени какво е правилно от етична гледна точка да стори с един милиард долара и да го направеше, пак нямаше да е в състояние да промени гадния курс на света. Сети се за духовното Стремление на майка си, за усилието ѝ просто да бъде съзнателен човек. За добро или за зло, Пип беше дъщеря на майка си.