Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Четирима от младежите бяха решили да тръгнат с тях. Яздеха рунтави коне, много по-лоши от тези на Трам и Абел. На Перин не му стана ясно защо точно той трябва да пази момчетата. Бяха по-големи от него, макар и не много. Единият беше Уил ал-Сийн, вторият — братовчед му Бан, един от синовете на Джац, който водеше за носа всички в тази фамилия, другите двама бяха от Луинови, Тел и Данил, които толкова приличаха на Флан, че човек можеше да ги вземе за негови синове, а не за племенници, Перин се бе опитал да ги разубеди, особено след като те дадоха ясно да се разбере, че искат да помогнат за освобождаването на Каутонови и Люханови от Белите плащове. Те, изглежда, си въобразяваха, че всичко е въпрос само на едно яздене до лагера на Чедата, където просто ще настоят всички задържани да им бъдат върнати. „Да им покажем своето непокорство“, така го бе нарекъл Тел, при което косите на Перин едва не настръхнаха. Ето докъде водеха прекалено многото приказки на веселчуните. И слушането на глупаци като Люк. Подозираше, че Уил си има и други причини, колкото и да се преструваше, че за него Файле не съществува, но и останалите му бяха доста.
Никой не възрази. Трам и Абел само изглеждаха загрижени дали младежите могат да боравят с лъковете и дали могат да се държат на гърбовете на конете си, а Верин само наблюдаваше и си записваше нещо в бележника. Томас изглеждаше развеселен, а Файле се зае да плете венче от свенливчетата, което накрая се оказа предназначено за Перин. С въздишка той го окачи на седлото си и обеща:
— Ще се погрижа за тях, колкото мога, господин ал-Сийн.
Но на една миля извън фермата на ал-Сийн си помисли, че може да изгуби някои от тях още тук — от една горичка изведнъж изскочиха Гаул, Байн и Чиад и затичаха да се изравнят с тях. Да ги изгуби от айилските копия. Защото Уил и приятелите му припряно заопъваха лъковете си. Без да спират, айилците надигнаха копия, готови да ги метнат, и междувременно забулиха лицата си. Отне му няколко минути, докато оправи недоразумението. Гаул и двете Деви, изглежда, взеха всичко за голяма шега и се разсмяха гърлено, което изнерви Луинови и ал-Сийнови не по-малко, отколкото след като разбраха, че тримата са айилци, при това — две жени. Уил пусна усмивка на Байн и Чиад и двете се спогледаха и си кимнаха. Перин не разбра какво точно става, но реши да остави нещата каквито са, освен ако Уил не държеше непременно да му прережат гърлото. Щеше да има достатъчно време да го спре, ако някоя от айилките посегнеше да извади нож. Можеше да научат Уил едно-друго за усмивките.
Смяташе да яздят към Стражеви хълм с всички сили, но на около миля северно от фермата на ал-Сийн видя една от онези ферми, чиито разпръснати пушеци бе забелязал преди. Трам ги държеше достатъчно надалече, така че хората из фермата изглеждаха смътни силуети. Но не и за очите на Перин — той можеше да различи децата в двора. А Джац ал-Сийн беше най-близкият им съсед. Беше, до днес. Той се поколеба, после дръпна юздите на Стъпко и зави към фермата. Не че беше вероятно да им помогне, но трябваше поне да се опита.
— Какво правиш? — попита Трам свъсено.
— Ще им дам същия съвет, който дадох на господин ал-Сийн. Няма да отнеме много време.
Трам кимна и го последва. Верин гледаше Перин умислено. Айилците се отделиха недалече от фермата, за да ги изчакат, Гаул тичаше малко настрана от Девите.
Перин не познаваше Торфинови, нито те него, но за негова изненада, след първоначалната възбуда от появата на странниците и зяпналите погледи към Томас, Верин и Файле, те се вслушаха и започнаха да впрягат коне в два фургона и две каруци с високи колелета още преди той и спътниците му да са поели отново по пътя си.
Спираха още три пъти, когато пътят им ги доближеше до някоя фермерска къща, на едно място — цели пет, струпани на едно място. Винаги беше същото. Хората бурно протестираха, че не могат току-така да оставят фермите и имота си, но всеки път Перин оставяше зад гърба си суетня и събиране на домашните животни.
А се случи и нещо друго. Той не можеше да спре Уил и братовчед му, или Луинови, да говорят с младежите по фермите. Така групата им нарасна на тринадесет — Торфинови и ал-Дайлови, Аханови и Марвинови, въоръжени с лъкове и яхнали всевъзможна сбирщина от дребни кончета и коне за оран, всички изгарящи от нетърпение да освободят пленниците на Белите плащове.
Не за всички беше така гладко, разбира се. Уил и останалите от фермата на ал-Сийн смятаха, че не е честно Перни да предупреждава новоприсъединилите се за айилците, с което разваляше веселбата, която очакваха. Колкото до Перин, младежите бяха изнервени и от начина, по който се озъртаха към всеки храст, да не говорим за горичките, ставаше ясно, че си мислят, че има още айилци, каквото и да им разправяше. Отначало Уил се опита да се прави на главатар над Торфинови и останалите под предлог, че той пръв се е присъединил към Перин — е, един от първите поне, призна той, след като Бан и Луинови го изгледаха сърдито — докато те били новобранци.