Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
— Значи не ви плаши — каза Перин. — А мен ме плашат тролоците. А Белите плащове ви пазят от тролоците. Когато могат.
— Искате да се доверите на Белите плащове? — Люк измери Перин с хладен поглед, сякаш му бе намерил слабото място. — Кой според вас е виновен за Драскането на Драконовия зъб по хорските врати? О, да, техните ръце не докосват въглен, но всъщност те стоят зад това. Врат се в домовете на тези добри хора, задават въпроси и настояват за отговори, сякаш покривът над главите им е техен. Аз казвам, че тези хора са господари на самите себе си, не са кучета на Белите плащове, за да припкат по петите им. Да патрулират из околността колкото си искат — добре, но да бъдат срещани на вратата и да им се напомни на чия земя се намират. Това казвам аз. Ако държите да бъдете куче на Белите плащове, бъдете, но не карайте тези добри хора да се отказват от свободата си.
Перин посрещна втренчения поглед на Люк твърдо.
— Никакви симпатии не храня към Белите плащове. Те искат да ме обесят, или не сте чували за това?
Високият лорд примигна.
— В такъв случай какво точно предлагате вие?
Перин му обърна гръб и пристъпи пред камината. Нямаше намерение да спори лично с Люк. По-добре беше да го чуят всички. Всички определено гледаха него. Щеше да каже каквото си мисли — и да се свършва.
— Налага ви се да зависите от Белите плащове, да се надявате, че те ще ви опазят от тролоците, че ще дойдат навреме, за да спрат техния набег. Защо? Защото всеки мъж се мъчи да се задържи в собствената си ферма, доколкото може, а ако не може — да бъде колкото е възможно по-близо до нея. Пръснати сте на стотици малки купчинки, като гроздове, узрели за беритба. Докато стоите така, докато ви се налага да се молите Белите плащове да ви предпазят от тролоците да не ви смачкат на вино, нямате друг избор, освен да им позволявате да ви питат каквото им хрумне и да настояват за отговори, каквито те искат. Налага ви се да стоите мирно и да гледате как отвличат невинни хора. Или може би някой тук вярва, че Харал и Алзбет Люхан са Мраколюбци? Или Нати Каутон? А Бодуин и Елдрин? — Абел предизвикателно огледа стаята дали някой ще се осмели да каже „да“, но от това нямаше нужда. Дори Адине Луин бе приковала вниманието си върху Перин. Люк го изгледа намръщено.
— Знам, че не биваше да задържат Нати и Алзбет и прочие — отрони Уит, — но това приключи. — Той отри плешивото си теме и погледна Абел с тревога. — Само дето не са ги пуснали на свобода, разбира се. Но не са задържали никой друг след това, доколкото знам.
— И смятате, че с това се е свършило? — каза Перин. — Наистина ли си въобразявате, че ще се задоволят само с Каутонови и Люханови? С две подпалени ферми? Кои от вас ще се окажат следващите? Навярно затова, че сте казали нещо неподходящо, или просто за назидание. Може да стане така, че тази ферма ще я подпалят Белите плащове, а не тролоците. Да речем, защото някоя нощ на вратата ви издраскат Драконовия зъб. Винаги ще се намерят хора, които вярват на такива глупости. — Доста очи се извърнаха към Адине, която помръдна крака и вдигна рамене. — Дори да се сведе само до това да трябва да свеждате глава пред всеки Бял плащ, който ви дойде, така ли искате да живеете? И децата ви? Да зависите от милостта на тролоците, от милостта на Белите плащове и от милостта на всеки, който ви има зъб. Един щом ви хване за гушите, всички ще ви държат. Сега сте се сврели в килера, надявайки се едно побесняло куче да ви спаси от другото, надявайки се през това време плъховете да не се промъкнат в тъмното и да ви изпохапят.
Джац се спогледа угрижено с Флан и Уит, след което бавно запита:
— Щом смяташ, че не постъпваме правилно, какво предлагаш?
Този въпрос Перин не очакваше — беше сигурен, че ще се ядосат — но продължи без колебание с това, което си беше мислил.
— Съберете хората си. Съберете си овцете и кравите, пилетата, всичко. Съберете ги и ги отведете там, където може да са в безопасност. Идете в Емондово поле. Или в Стражеви хълм, защото е по-близо, въпреки че това ще ви вкара направо в очите на Белите плащове. Докато сте пръснати така по двадесет души тук и петдесетина — там, вие сте лесна плячка за тролоците. Ако сте стотици на едно място, вече имате шанс, при това независещ от това дали ще си скършите вратовете от поклони пред Белите плащове. — Това вече предизвика очаквания от него взрив.
— Да си оставя фермата! — изрева Флан почти едновременно с Уит. — Ти си полудял! — Думите им се заизсипваха като порой, една през друга, допълвани от гневните реплики на братята и братовчедите им.