Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Още като погледна гладкото лице на Верин, Люк леко се вцепени и очите му бързо пробягаха към ръцете й, толкова бързо, че повечето присъстващи вероятно не го и забелязаха. За малко да изтърве изящните си златни ръкавици на пръстения под. Пълничка и простовато облечена, тя лесно можеше да мине за една от селските жени, но той явно можеше да разпознава лишеното от възраст лице на Айез Седай, щом го видеше. И не беше особено щастлив от това, че вижда такова лице тук. Ъгълчето на окото му леко трепна, когато чу госпожа ал-Сийн да я нарича „госпожа Матуин“, „учена гостенка“.
Верин му се усмихна полусънено.
— Истинско удоволствие — промърмори тя. — Домът Чиенделна. Къде е това? Звучи като да е от Граничните земи.
— Не е толкова велик — бързо отвърна Люк и я изгледа загрижено. — Всъщност е в Муранди. Не голям дом, но древен. — Той, изглежда, беше доста смутен и през останалата част от запознанството неизменно избягваше да я погледне.
Томас погледна съвсем бегло. Сигурно беше съобразил, че това е Стражникът на „госпожа Матуин“, но въпреки това най-демонстративно го пренебрегна. Това беше доста странно. Колкото и добър да беше лорд Люк с меча си, никой не беше достатъчно добър, за да пренебрегне един Стражник. Надменност. Този мъж я притежаваше колкото за десетима. Доказа го с Файле, доколкото това засягаше Перин.
Усмивката, която Люк й предложи, определено изглеждаше повече от самоуверена — беше едновременно свойска и недвусмислено топла. По-точно твърде чаровна и твърде топла. Пое дланта й с две ръце, докато й се покланяше, и се взря в очите й така, сякаш искаше да проникне до тила й. За миг Перин си помисли, че тя ще обърне очи към него, но вместо това тя отвърна на втренчения поглед на лорда, преструвайки се на невъзмутима, леко се изчерви и сведе клепки.
— Аз също съм Ловец на Рога, милорд — каза тя почти без дъх. — Смятате ли, че ще го намерите тук?
Люк примигна и пусна ръката й.
— Навярно, милейди. Кой би могъл да каже къде може да е Рогът? — Файле изглеждаше изненадана — може би разочарована — от внезапната му липса на интерес.
Перин запази изражението си равнодушно. Ако Файле толкова държеше да се усмихва на Уил ал-Сийн и на разни глупави лордове, нейна си работа. Можеше да се прави на глупачка колкото си иска и да се черви пред всеки новопоявил се мъж. Значи, Люк иска да знае къде се намира Рогът на Валийр? Ами в Бялата кула, и толкоз. Изкуши се дори да му го каже, само заради удоволствието да го види как скърца със зъби от безсилие.
Ако Люк беше изненадан от другите непознати, които бе заварил под покрива на ал-Сийн, то реакцията му спрямо Перин беше най-малкото странна. Той се сепна, като видя лицето му, и в очите му проблесна изумление — но след миг изчезна, заменено от лордското му високомерие, ако не се броеше дивото потрепване в ъгълчето на едното му око. Проблемът беше, че всичко това изглеждаше безсмислено. Не жълтите му очи бяха стреснали Люк, Перин беше сигурен в това. По-скоро като че ли лордът отнякъде го познаваше и се беше изненадал, че го вижда тук. Но той никога в живота си не беше срещал този Люк. Нещо повече, можеше да се обзаложи, че Люк се страхува от него. Пълна безсмислица.
— Лорд Люк е този, който ни посъветва да поставим момчетата по покривите — каза Джац. — Никой тролок няма да се приближи, без тези момци да ни предупредят.
— За колко време? — каза сухо Перин. Това ли беше най-добрият пример за съветите на великия лорд Люк? — Тролоците виждат като котки в тъмното. Ще избият вратите ви преди вашите момчета да успеят да извикат.
— Правим каквото можем — изджафка Флан. — Престани да ни плашиш. Тук има деца! Лорд Люк поне ни предлага полезни съвети. Беше в имота ми ден преди да се появят тролоците и се погрижи всички хора да се разположат както трябва. Кръв и пепел, ако не беше той, тролоците щяха да ни избият до един.
Люк сякаш не чу похвалите, отправени към него. Следеше внимателно Перин, докато затъкваше ръкавиците си зад украсената със златна лъвска глава тока на ножницата на меча си. Файле също го гледаше, леко намръщена. Той не й обърна внимание.
— Мислех, че Белите плащове са ви спасили, господин Луин. Мислех, че един патрул на Белите плащове се е появил тъкмо преди нападението на тролоците и ги е прогонил.
— Е, така беше. — Флан прокара ръка през посивялата си коса. — Но лорд Люк… Ако Белите плащове не бяха дошли, щяхме да… Ами той поне не се опитва да ни плаши — измърмори накрая той.