![Пенрик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/0/penrik-bg-download.jpg)
Пенрик [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-894-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пенрик [bg]». Краткое содержание книги:
ДЕМОНЪТ НА ПЕНРИК
ПЕНРИК И ШАМАНЪТ
ЛИСИЦАТА НА ПЕНРИК
МИСИЯТА НА ПЕНРИК
ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ НА МИРА
ЗАТВОРНИЧКАТА НА ЛИМНОС
На път към годежа си младият лорд Пенрик попада на необичайна гледка — възрастна жена е паднала от коня си и лежи на земята в безпомощно състояние. Притекъл се на помощ, Пенрик открива, че дамата е свещена от храма, заклета на Копелето, един от петимата богове в неговия свят. С последния си дъх свещената прехвърля в Пен демона си и всички тайнствени сили, които вървят в комплект с него. От този миг животът на Пенрик се променя необратимо — младежът поема по пътя на магьосничеството с всички съпровождащи това рискове. Път, които ще го срещне с интересни хора (не на последно място със собствения му демон на хаоса с все дузината му предишни ездачки), неразрешими загадки, далечни страни, опасни мисии, политически интриги, а накрая — и с любовта
Този сборник в пример за органична смесица от силни характери и отличен хумор!Пъблишърс Уикли
Това шега ли беше? Пен се изкашля.
— Имението е богато. Често ли ви навестяват крадци?
Боша вдигна рамене.
— Обикновените крадци са грижа на пазачите. Задачите, възложени ми от лейди Ксаре, са от по-висше естество.
— Нещо конкретно ли заплашва дъщеря ѝ Танар?
— Не толкова конкретно, колкото безспирно. Миналата година един отхвърлен, но упорит ухажор се опита да я отвлече. Защо е решил, че ще му се размине, не мога да си представя. Или че хората, които беше наел да му свършат мръсната работа, ще си държат устите затворени. Оставихме труповете пред входната му врата. Вярвам, че е схванал намека.
„Не е шега, значи“ — промърмори Дез. Не беше нужно да го каже толкова доволно, възнегодува мислено Пен.
— Разбирам — каза той на глас, като се чудеше що за намек се очаква да схване на свой ред.
„О, мисля, че е пределно ясно — каза Дез. — Този тип започва да ми харесва. Направо е роден за нашия орден. Започвам да се чудя какво е потеклото му.“
„Няма да питаме, Дез, забрави.“
Върнаха се в дневната и Боша почука на една врата, явно на спалнята на младата дама. Танар я отвори с усмивка, взе куфара на Найкис и им пожела лека нощ. Докато вратата се затваряше, Пен чу тихите гласове на двете жени. Боша го поведе към друга спалня.
Запали един свещник, докато Пенрик се оглеждаше — писалище с богата дърворезба, претъпкани с книги рафтове, гардероб и ракли покрай стените, умивалник и тясно легло, отрупано със сгънати дрехи. Боша премести дрехите върху две от раклите и посочи.
— Можеш да спиш в моето легло.
— А вие къде ще спите?
— Където спя обикновено. — Взе нощна риза от гардероба, излезе и затвори вратата.
Озадачен, но и уморен до смърт, Пен се уми, после си облече нощната риза. Претърси набързо стаята. Боша, изглежда, имаше доста повече дрехи от средностатистическия слуга и с много по-високо качество. Книгите и книжата бяха твърде много, за да ги разглежда подробно, но повечето бяха от прагматично естество — явно евнухът наистина беше секретар на младата дама. Покрай другите си, по-нетрадиционни задължения към нея. Голяма част от чекмеджетата и раклите бяха заключени, което не би забавило Пен, ако сметнеше, че трябва да претърси и тях.
Любопитен и притеснен — след като евнухът се беше поставил между него и Танар, което си беше съвсем приемливо, но също така между него и Найкис, — Пен открехна вратата към дневната и надникна. Боша, по нощна риза от фин ленен плат, тъкмо разстилаше дюшек пред вратата на лейди Танар. До касата беше подпрян гол меч с назъбено острие.
„И това острие ли е намазано с отрова, Дез?“
„Май да. Много бих искала да го попитам какво използва и как го смесва. Би трябвало и ти да проявиш професионално любопитство по този въпрос.“
„Мислиш, че сам си вари и бърка отровите?“ Заключените ракли изведнъж му станаха интересни.
„А ти мислиш, че не го прави, така ли?“
Приглушени женски гласове долитаха откъм другата спалня. Пен можеше да се хване на бас, че Боша не се свени да подслушва.
„Също като теб, Пен, но удобната за целта позиция вече е заета.“
Беше твърде изтощен, за да се тревожи повече. Решил, че двамата с евнуха са постигнали възможното предвид обстоятелствата съгласие, тоест понасят се колкото две непознати котки, той кимна учтиво на Боша и затвори вратата.
6.
Докато чакаха мъжете да се върнат с багажа, Танар седна пред тоалетката и се зае, доста несръчно, да развали прическата си.
— Да ти помогна? — попита Найкис и застана зад нея.
— О, би ли го направила? Обикновено ми помага Сура, но сега ти си тук и той едва ли ще влезе.
— С удоволствие. — Найкис започна да вади от косата ѝ перлените фиби и да ги пуска в една покрита с красив емайл купичка, която Танар придърпа към нея. Младата жена наклони огледалото на дървената му рамка, за да вижда Найкис в него, и поизправи рамене.
— Радвам се да видя, че си добре. Жалко, че трябваше да се случи нещо толкова ужасно, за да се върнеш тук. Аделис единствен сред ухажорите ми се оказа достатъчно умен да ми предложи сестра.
Найкис се усмихна поласкана. След като се бяха запознали покрай Аделис, Танар бързо бе свикнал да се допитва до нея — по-голяма с цяло десетилетие и омъжена, макар и овдовяла впоследствие — по всички въпроси, свързани с мъжете и жените в спалнята. След време Найкис стигна до извода, че любопитството на Танар не е предизвикано от липса на информация по тази интимна тема. Младата жена просто събираше данни от всички възможни източници, подготвяйки се за пътуването си през живота, така както Пенрик беше изучил картите на дук Джарго, преди да напуснат Вилнок. Найкис бе отговаряла на въпросите ѝ откровено и подробно, както би предпочела да отговорят на нея, и девойката бе оценила високо съдействието ѝ.