Буря се надига

— Освен от Алсалам ли? — попита Мин.

Ранд поклати глава.

— Не. Съмнявам се, че той изобщо е знаел за нея. Научих тази история от кралския архивар — наложи му се да търси много часове, докато намери името на фамилията, използвала мястото за резиденция. Не е имало никаква връзка с тях от месеци, макар че са посещавали някои градове от време на време. Фермерите в околността казват, че в двореца, изглежда, живее нова особа, въпреки че никой не знае къде е отишъл старият собственик. Като че ли са изненадани, че изобщо не са си помисляли колко странно е това.

Тя го изгледа.

— Това е точно мястото, което Грендал би избрала за своя център на власт. Бижу е — забравена крепост, красива и могъща, древна и царствена. Достатъчно близо до Бандар Еваан, за да държи в ръцете си управлението на Арад Доман, но достатъчно отдалечена, за да е защитима и закътана. Направих грешка при издирването й — допуснах, че ще поиска някое красиво имение с градини и земя. Трябваше да се досетя — тя събира не просто красота, а престиж. Едно величествено укрепление я устройва точно колкото едно елегантно имение. Особено след като това е вече по-скоро палат, отколкото крепост.

В преддверието се чуха стъпки и един слуга доведе Нинив и суетния Рамшалан с острата му брадичка и тънки мустаци. Днес имаше звънчета на брадата и носеше на бузата си красило от черно кадифе, също с формата на звънче. Беше облечен с широко копринено палто в зелено и синьо, с надиплена, показваща се отдолу риза. Каквото и да диктуваше модата, за Мин този мъж изглеждаше нелепо. Като размъкнат паун.

— Милорд ме е повикал? — каза той с екстравагантен поклон към Ранд.

— Имам гатанка за теб, Рамшалан — каза Ранд, без да откъсва очи от картата. — Искам да знам какво мислиш?

— Моля ви, не се колебайте, милорд!

— Кажи ми следното: как да надхитря враг, за който знам, че е по-хитър от мен?

— Милорд. — Рамшалан се поклони за втори път, притеснен сякаш, че Ранд не е забелязал първия поклон. — Опитвате се да ме подведете, разбира се! Няма никой, който да е по-умен от вас.

— Де да беше така — въздъхна Ранд. — Изправен съм пред една от най-коварните личности, живели някога. Настоящият ми враг разбира умовете на другите така, както не бих могъл и да мечтая. Тъй че как да я победя? Тя ще изчезне в мига, в който я застраша, ще избяга в едно от поне десетината други убежища, които си е подготвила. Няма да се бие открито с мен, но ако унищожа крепостта й с изненадваща атака, рискувам тя да се измъкне и никога да не разбера дали съм я премахнал окончателно.

— Проблем, наистина, милорд — отвърна Рамшалан. Изглеждаше объркан.

Ранд кимна.

— Трябва да се взра в очите й, да видя в душата й и да знам със сигурност, че тази, срещу която стоя, е тя, а не някоя примамка. Трябва да го направя, без да я изплаша и да избяга. Как? Как мога да убия противник, който е по-умен от самия мен, противник, когото е невъзможно да изненадам, и който също така не желае да влезе в стълкновение с мен?