Буря се надига

Той се поколеба, после поклати глава.

— Беше истински, Мин. Могедиен можеше да помисли за подобна хитрина, но не и Грендал. Тя е много притеснена да не я проследят. Трябва да действаме бързо, преди да е чула, че е компрометирана. Трябва да ударим веднага.

Мин стана.

— Какво, идваш ли? — попита Ранд изненадано.

Тя се изчерви. „Ами ако нещата с Грендал тръгнат толкова зле, колкото със Семирага? Ако отново се окажа инструмент срещу него?“

— Да — заяви тя, най-вече за да докаже на себе си, че не се предава. — Разбира се, че идвам. Не си и помисляй, че можеш да ме оставиш!

— Не бих го и сънувал — отвърна той мрачно. — Хайде.

Беше очаквала повече спор.

Той вдигна от нощния шкаф статуетката на мъжа със сферата, завъртя я в ръката си, огледа я, след което вдигна очи към Мин и я изгледа предизвикателно. Тя не каза нищо.

Ранд пъхна статуетката в големия джоб на палтото си и излезе с широка крачка от стаята, с изкования от Силата меч на кръста.

Мин забърза след него. Ранд се обърна към двете Деви, които пазеха на вратата.

— Отивам на битка. Доведете не повече от двайсет.

Девите бързо си казаха нещо на езика на ръцете, после едната затича напред, а другата се задържа след Ранд. Мин забърза до него с разтуптяно сърце, ботушите й закънтяха по дървения под. И преди се беше забързвал така, за да се бие с Отстъпници, но обикновено отделяше повече време за обмисляне. Със Самаил беше маневрирал месеци наред, преди да удари в Иллиан. А беше имал едва ден, за да реши какво да прави с Грендал!

Провери ножовете си, за да е сигурна, че са по местата си в ръкавите й, но всъщност го направи само от нерви и по навик. Ранд стигна края на коридора и заслиза по стълбите, с все още спокойно лице и с бърза, но не припряна крачка. Въпреки това приличаше на буреносен облак, сдържан и съсредоточен, някак обвързан и насочен към една-единствена цел. Колко й се искаше просто да избухне и да изгуби самообладание, както го правеше някога! Тогава я вбесяваше, но никога не я беше плашил. Не като сега, с тези ледени очи, които не можеше да разгадае, с тази аура на гибелна заплаха. След инцидента със Семирага говореше за „онова, което трябва да направи“, независимо от цената и тя знаеше, че сигурно кипи отвътре, че не бе успял да убеди сеанчанците да се съюзят с него. До какво щеше да го доведе това съчетание от провал и решимост?

Долу Ранд заговори на един слуга:

— Доведи ми Нинив Седай и лорд Рамшалан. В дневната.

Лорд Рамшалан? Онзи перко от бившия кръг на лейди Чадмар?

— Ранд — попита Мин кротко. — Какво си намислил?

Той не отговори. Закрачи през бялото мраморно преддверие и влезе в дневната, декорирана в тъмночервено, в контраст с белия под. Не седна, а остана прав, с ръце зад гърба, и заоглежда охлузената карта на Арад Доман, която бе наредил да окачат на стената. Картата висеше на мястото на чудесно маслено платно и изглеждаше съвсем не на място в стаята.