Страхът на мъдреца (Част II)

— Че си очарователен — непринудено отговори тя — и учтив. Че ръцете ти не шарят, което в някои случаи очевидно е причина за недоволство. — Тя се подсмихна.

— Чие? — Вдигнах поглед, изпълнен с любопитство.

Фела се поколеба.

— На Мерадин — отвърна тя. — Но не си го чул от мен.

— Тя не ми каза и двайсет думи по време на вечерята — поклатих глава аз. — И е била разочарована, че не съм я опипвал след това? Мислех, че ме мрази.

— Тук сме далеч от Модег — отбеляза тя. — В тази част на света хората нямат достатъчно усет за правенето на любов. Някои жени не знаят как да се държат с мъж, който не е нахален.

— Много добре — рекох аз. — Какво друго казват?

— Нищо, което да е особено изненадващо — отвърна тя. — Макар да не си нахален, определено не е трудно да бъдеш разпален. Казват, че си щедър, остроумен и… — Тя не довърши, изглеждаше смутена.

— Продължавай — подканих я аз.

— Сдържан — добави Фела и въздъхна.

— Сдържан?

Не беше съкрушителният удар, който очаквах.

— Понякога всичко, което търсиш, е просто вечеря — обясни Фела — или компания, или разговор, или просто някой, с когото приятелски да се понатискаш. Но най-вече един мъж ти е нужен, за да… — Тя се намръщи и започна отначало. — Когато си с някой мъж… — Отново не довърши.

— Кажи каквото имаш да казваш — наведох се напред аз.

Тя сви рамене и извърна поглед.

— Ако бяхме заедно, щях да очаквам, че ще ме напуснеш. Не веднага. Не злобно и подло. Но знам, че щеше да го направиш. Не приличаш на онези мъже, които биха останали с едно момиче завинаги. Накрая щеше да намериш нещо, което е по-важно от мен.