Страхът на мъдреца (Част II)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-725-1
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част II)». Краткое содержание книги:
Елодин не искаше този пост и, общо взето, беше считан за твърде безотговорен за него. А Брандеур неизменно беше като ветропоказател за вятъра, който духаше от Хеме.
И така, в ректорския стол седна Хеме. Макар да намирах това за дразнещо, то не влияеше на ежедневния ми живот. Единствено внимавах да не нарушавам ни най-малко законите на Университета, защото знаех, че ако сега ме сложеха „върху роговете“, гласът на Хеме срещу мен щеше да се брои за два.
Приемните изпити наближаваха, а магистър Херма беше все така слаб и имаше треска. Затова стомахът ми болезнено се бе свил на възел от притеснение, докато се подготвях за първия си приемен изпит с Хеме като ректор.
Преминах през въпросите със същата внимателно премерена ловкост, която бях използвал и през последните два семестъра. Поколебах се и направих няколко грешки, които обикновено ми струваха такса за обучение от около двайсетина таланта. Достатъчно, за да спечеля малко пари, но не толкова, че да попадна в твърде неловко положение.
Както винаги, Хеме ми задаваше двусмислени или подвеждащи въпроси, чиято цел бе да ме объркат, но това не беше нещо ново. Единствената истинска разлика беше в това, че Хеме се усмихваше твърде много. Освен това усмивката му не беше никак приятна.
Както обикновено, магистрите се съвещаваха приглушено. Накрая Хеме обяви таксата ми за обучение — петдесет таланта. Очевидно ректорът имаше по-голямо влияние върху тези неща, отколкото бях предполагал.
Прехапах устни, за да не се разсмея, и докарах обезсърчено изражение на лицето си, докато се спусках в сутерена на Холоус, където беше кантората на касиера. Когато видя бележката за таксата ми за обучение, очите на Рием засияха. Той изчезна в задната стаичка и миг по-късно се върна с дебел плик в ръце.
Благодарих му и се върнах в стаята си в „При Анкер“, като през цялото време поддържах мрачното изражение на лицето си. Щом затворих вратата след себе си, разкъсах дебелия плик и изсипах съдържанието му в ръката си — две блестящи златни марки, които струваха по десет таланта всяка.
Тогава започнах да се смея. Смях се, докато очите ми се насълзиха и коремът ме заболя. После облякох най-хубавите си дрехи и събрах приятелите си — Уилем, Симон, Фела и Мола. Изпратих едно момче за поръчки с покани до Деви и Трепе. След това наех карета с четири коня, която да закара цялата ни група от другата страна на реката, в Имре.
Отбихме се в „Еолиан“. Дена не беше там, но вместо нея взехме Деох и отидохме в „Кралски герб“ — заведение, в което никой студент не би могъл да си позволи да отиде. Портиерът огледа намръщено разнородната ни група, сякаш се готвеше да ни отпрати, но Трепе го погледна по най-неодобрителния благороднически маниер, на който беше способен, и бяхме пуснати да влезем вътре без разправии.
След това започна една такава приятна, упадъчна нощ, каквато почти не съм имал оттогава досега. Ядохме и пихме и аз с радост плащах за всичко. Единствената вода на масата беше тази в купичките за измиване на ръцете. В чашите ни имаше само стари винтишки вина, тъмен скутен, охладен метеглин, сладък бренд и всеки тост, който вдигахме, беше за глупостта на Хеме.
151.
Ключалки
Квоте си пое дълбоко дъх и кимна сякаш на себе си.
— Да спрем дотук — каза той. — За пръв път в живота си имам пари, заобиколен съм от приятели — това е подходящо място да прекъснем за тази нощ. — Той разсеяно разтри лявата си ръка с дясната. — Ако продължим нататък, нещата отново ще станат мрачни.
Летописеца взе малката купчина с изписани страници, подреди ги върху масата и подравни ъглите им, преди да сложи последната, изписана до половина страница най-отгоре. Отвори кожената си чанта, извади яркозеления венец от бодлива зеленика и мушна листовете вътре. След това затвори мастилницата и започна да разглобява и почиства частите на перото.
Съдържателят се изправи и се протегна. След това събра празните чинии и чаши и ги отнесе в кухнята.
Баст просто седеше с безизразно лице. Не помръдваше. Сякаш почти не дишаше. След няколко минути Летописеца започна да му хвърля погледи.
Квоте се върна в стаята и се намръщи.
— Баст — каза той.
Помощникът бавно извърна очи и погледна мъжа зад бара.
— Бдението за Шеп продължава — рече съдържателят. — Тази вечер няма много за чистене. Защо не отидеш за края? Останалите ще се радват да си там…
Баст се замисли, после поклати глава.