Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
След като оставих Бенедикт под грижите на брат ни Жерар, когото чрез Фигурата му бях призовал от Амбър, ние с Ганелон продължихме към сянката Земя. Въоръжихме се, вербувахме ударна сила от Сенките и се отправихме към Амбър, за да го атакуваме. Но при пристигането си открихме, че Амбър вече е нападнат от същества, които бяха дошли по черния път. Моите нови оръжия бързо обърнаха битката в полза на Амбър. Брат ми Ерик загина по време на боя, оставяйки на мен проблемите си, враждебността си и Рубина на справедливостта — управляващо времето оръжие, което бе използвал срещу мен, когато с Блийс атакувахме Амбър.
Точно в този миг се появи Дара, префуча край нас, влезе в Амбър, откри Лабиринта и успя да премине през него — убедително на пръв поглед доказателство, че наистина имаме някаква роднинска връзка. По времето на това изпитание тя демонстрира странно физическо преобразяване. В края на Лабиринта Дара заяви, че Амбър ще бъде унищожен. После изчезна.
Седмица по-късно брат ни Кейн бе убит, при обстоятелства, нагласени така, че да изкарат мен виновен. Фактът, че бях убил убиеца му, едва ли бе достатъчно доказателство за моята невинност, тъй като последният, естествено, не беше в състояние да го потвърди. Осъзнах някак си, че бях виждал подобни нему и преди, в лицето на онези създания, които бяха преследвали Рандъм до къщата на Флора. Най-накрая намерих време да седна заедно с Рандъм и да изслушам цялата история за неговия неуспешен опит да спаси Бранд от кулата му.
Самият Рандъм, след като го оставих в Ребма — преди години, когато се отправих към Амбър, за да се бия на дуел с Ерик — бе принуден от кралицата на Ребма, Мойри, да се ожени за една дама от нейния двор: Вайъли, красиво, сляпо момиче. Това отчасти се явяваше като наказание за Рандъм, който преди години бе изоставил покойната дъщеря на Мойри бременна с Мартин, вероятният човек от повредената Фигура, която Рандъм сега държеше в ръцете си. Неочаквано за Рандъм, той явно се бе влюбил във Вайъли и сега живееше заедно с нея в Амбър.
След като си тръгнах от Рандъм, аз взех Рубина на справедливостта и го свалих долу в залата с Лабиринта. Там, последвах откъслечните напътствия, които бях получил и го настроих подходящо, така че да мога да го използвам. Изпитах някои необичайни усещания по време на опитите си, но успях да придобия власт над неговото най-явно свойство: способността му да управлява метереологичните явления. После разпитах Флора за всичко, свързано с моето изгнаничество. Версията й изглеждаше достоверна и отговаряше на фактите, с които аз самият разполагах, макар да имах чувството, че скрива нещо във връзка със събитията по времето на моята катастрофа. Тя потвърди, че убиецът на Кейн е от същия вид като онези същества, които Рандъм и аз бяхме победили в дома й в Уестчестър. Увери ме в поддръжката си във всичко, с което понастоящем бих могъл да се заема.
По времето, когато бях изслушал историята на Рандъм, аз все още не знаех нищо за двете групировки и техните машинации. Затова реших, че ако Бранд все още е жив, неговото спасяване е от първостепенно значение. Ако не за друго, то поради факта, че той явно притежаваше сведения, които някой не искаше да бъдат разпространени. Хрумна ми и конкретен начин за постигането на това, но изпълнението му бе отложено за известно време — толкова, колкото ни бе необходимо на двамата с Жерар, за да върнем тялото на Кейн обратно в Амбър. Жерар използва част от това време, за да ме пребие до безсъзнание, просто в случай, че съм забравил, че е способен на подобна героична постъпка, а и за да придаде допълнителна тежест на думите си, когато ми съобщи, че той собственоръчно ще ме убие, ако се окажа инициатора на настоящите злочестини на Амбър. Беше побой пред затворен кръг от подбрана публика — наблюдаван бе от цялото семейство, посредством Фигурата на Жерар. Това било начин да се презастрахова, ако аз действително съм бил виновника и ми хрумнело, заради отправената ми заплахата, да премахна името му от списъка на живите. После двамата продължихме към Горичката на еднорога и изкопахме тялото на Кейн. И именно тогава наистина успяхме да зърнем за миг легендарния еднорог на Амбър.