Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Този monsieur Дарти — каза Анет във файтона, — le n’aime pas ce type-la!207.
— Разбира се! — отвърна Соумс.
— Сестра ти е много мила, а девойчето е хубавичко. Баща ти е много стар. Майка ти има сигурно много грижи с него; не бих искала да съм на нейно място.
Соумс кимна на тази проницателна, ясна, студена разсъдливост у младата му жена; но тя го и поразтревожи малко. Може би му мина през ум: „Когато аз стана на осемдесет, тя ще бъде едва на петдесет и пет и ще има много грижи с мене.“
— Трябва да те заведа още у едни роднини — каза той; — те ще ти се видят странни; но не можем да ги отминем. След това ще вечеряме и ще отидем на театър.
С тези думи я подготви той за посрещането у Тимоти. Но тук беше съвсем друго! Всички бяха очаровани, че след толкова време виждат отново Соумс; а това трябва да е Анет!
— Много сте хубавичка, мила; дори премного млада и хубавичка за милия ни Соумс, нали? Но той е много внимателен и грижлив… чудесен съм… — Леля Джули се сепна и замълча, като целуна Анет точно под очите — по-късно ги описа на Франси, която намина за малко:
— Сини като синчец и толкова хубави, че ми се искаше просто да ги целуна. Милият Соумс наистина разбира от красота. Със своята френска — а при това и не съвсем френска! — външност тя е наистина хубавичка… макар че не е така изискана и очарователна… като Айрин. Защото Айрин беше наистина очарователна, нали? С бялата си кожа, тъмните очи и косата couleur de208… как се казваше? Все го забравям.
— Feuille morte209 — подсети я Франси.
— Разбира се, на сухи листа… Странен израз! Спомням си, когато бях още момиченце, преди да дойдем в Лондон, имахме една малка хрътка, не ловджийска, а „за разходка“ — се казваше тогава. Тя имаше кафяво петно на главата, бели гърди и чудесни тъмнокестеняви очи — същинска лейди.
— Вярвам, лельо — прекъсна я Франси. — Само че не виждам никаква връзка…
— О! — извика почти възбудено леля Джули. — тя беше така очарователна, с тия очи и козина, разбирате ли… — Изведнъж замълча, сякаш бе изтървала нещо неуместно, и добави неочаквано: — Feulle morte! Запомни, Естер!
Двете сестри дълго и сериозно обсъждаха въпроса дали трябва да повикат Тимоти.
— О, не се безпокойте — каза Соумс.
— Не е никакво безпокойство; но той може да се поразтревожи, като чуе, че Анет е французойка. Много се бе наплашил от оная история с Фашода. И мисля, че ще бъде по-добре да не се излагаме на подобна опасност, Естер. По-добре да запазим Анет само за нас — така ще бъде по-приятно. А ти как си, Соумс? Успокои ли се вече след…
Естер побърза да я прекъсне:
— Как намирате Лондон, Анет?
Соумс зачака неспокойно отговора, който прозвуча разумно и уверено:
— О, аз познавам Лондон. Посещавал съм го и друг път.
Той не бе дръзнал да й заговори досега за ресторанта. Французите имат по-други разбирания за аристократизма и на нея би се сторило може би смешно да не споменава занятието на майка си; възнамеряваше да зачекне въпроса едва след сватбата; но сега съжаляваше, че не бе го сторил по-рано.
— А коя част от Лондон познавате най-добре? — запита леля Джули.
— Сохо — отвърна простичко Анет.
Соумс стисна зъби.
— Сохо? — повтори леля Джули. — Сохо?
„Целият род ще го научи“ — помисли Соумс.
— Това е един почти напълно френски и твърде интересен квартал — каза той.
— Да — промълви леля Джули. — Чичо ти Роджър имаше едно време доста къщи там; спомням си, че трябваше винаги да вади наемателите си.
Соумс насочи разговора към Мейпълдърм.
— Вие, разбира се — обади се леля Джули, — ще побързате да се приберете там. Ние очакваме с такова нетърпение да видим Анет с някое мъничко…
— Джули! — прекъсна я отчаяно леля Естер, — позвъни за чая!
Соумс не се осмели да дочака чая и побърза да отведе Анет.
— Аз на твое място не бих споменавал за Сохо — каза той във файтона. — Тази част на Лондон не се ползува с много добро име; освен това ти нямаш вече нищо общо с ресторантьорството; искам да кажа — добави той, — че ще те въведа в по-друго общество; а пък англичаните са ужасни сноби.
Анет разтвори широко светлите си очи; по устните й се плъзна усмивка.
— Така ли? — попита тя.
„Хм! — помисли Соумс. — Това се отнася за мене!“ Погледна я настойчиво. „Тя е човек със здрав разум — каза си той. — Ще трябва да я накарам веднъж за винаги да разбере.“
207
Не харесвам тоя сорт.
208
Цвят на… (фр.).
209
Сухи листа (фр.).