Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Ония двамата, Соумс, положително те познават. Кои са?
Соумс вирна нос настрана.
— Кои?
— Онези, виж ги, тъкмо си тръгват. Познават те.
— Не — отвърна Соумс. — Имаш грешка, мила.
— Прекрасно лице! И каква походка! Elle est très distinguée!
Този път Соумс погледна. Така бе влязла тя, така и бе излязла от живота му — леко олюляваща се, изправена, далечна, неуловима, избягваща всяко духовно общение с него! Той отвърна рязко очи от това отминаващо видение на миналото.
— По-добре погледни пред себе си — каза той. — Вече наближават!
Но докато стоеше, стиснал ръката й и привидно загледан в началото на шествието, той тръпнеше от чувството, че винаги нещо ще му се изплъзва, от инстинктивно съжаление, че не може да притежава и двете.
Музиката и шествието приближаваха полека, докато най-после дългата процесия мина в пълно мълчание през вратата на парка. Чу как Анет въздъхна: „Колко е тъжно и прекрасно!“ Усети как стисна ръката му и се надигна на пръсти; почувства как го обзема вълнението на тълпата. Ето го… ковчегът на кралицата, ковчегът на бавно изчезващата епоха! И докато той отминаваше, от дългите редици се понесе глух стон, какъвто Соумс никога не бе чувал, така несъзнателен, първичен, дълбок и неудържим, че нито той, нито другите съзнаваха дали не се е изтръгнал от техните гърди. Странен беше наистина този звук! Дан на една епоха към собствената й смърт… О! О!… Изплъзнала се бе опората в живота. Отиваше си това, което смятаха вечно! Кралицата… бог да я прости!
Отминаваше този незаглъхващ стон заедно с ковчега, както огън пълзи в тънка ивица по тревата; напредваше неотстъпно, миля след миля, заедно с плътните редици на тълпата. Човешки, а същевременно и нечовешки стон, изхвръкнал от животинското подсъзнание, от съкровеното познание за всеобщата смърт и промяна… Никой… никой не е вечен!
Последва кратка — съвсем кратка — тишина и езиците се развързаха да обсъждат необичайното зрелище. Соумс постоя още малко, за да достави удоволствие на Анет, после я поведе към Парк Лейн, на обяд у родителите си…
Джеймс бе прекарал утринта пред прозореца в своята спалня. Последното зрелище, което виждаше… след толкова други! Отиде си значи, и тя! Ех, стара беше вече! Присъствали бяха със Суидин на коронацията й… Стройна девойка беше тя тогава, по-млада от Имоджин! Напоследък беше страшно напълняла. С Джолиън пък бе присъствал на сватбата й с онова немче, съпругът й… който се бе оказал приличен човек; само че умря и я остави с тоя син. Припомни си колко пъти с братята си и със свои връстници клатеха глави, когато пиеха вино, ядяха орехи и разговаряха за младия княз. И ето че той встъпваше на престола. Разправяха, че се вразумил… Но той не знаеше… нищо не можеше да каже. Няма да, е чудно, ако продължи да пилее! Колко народ! Вчера беше сякаш, когато стояха със Суидин пред Уестминстърското абатство, докато я коронясваха; после Суидин го заведе в Кремърн204… Разгулен беше тоя Суидин; да, не беше толкова отдавна и годината на юбилея205 когато бях наели с Роджър балкон на Пикадили. Джолиън, Суидин и Роджър са вече покойници, а сам той ще навърши деветдесет години през август! Сега пък Соумс се ожени за тая французойка. Французите са странни хора, но казват, че французойките са добри майки. Времената се меняха! Разправяха, че онзи, германският император206, бил дошъл на погребението. Но телеграмата му до стария Крюгер беше направо възмутителна. Не би се учудил, ако този приятел направи един ден някоя пакост. Да, всичко се мени! И близките му ще трябва добре да внимават, когато той си отиде… само господ знае къде! А Емили бе поканила на обяд и Дарти заедно с Уинифред и Имоджин — да се запознаят с жената на Соумс… Все ще измислят нещо! Какво разправяха още?… Че Айрин живеела с оня приятел Джолиън. Сега пък навярно ще се ожени за нея.
204
Увеселителни заведения в Челси, закрити през 1877 г.
205
Юбилей по случай 60-годишното царуване на Виктория (в 1897 г.).
206
Вилхелм II, внук на кралица Виктория.