Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Какво би казал за всичко това брат му Джолиън?“ — помисли Джеймс. И при пълната невъзможност да узнае какво би казал по-големият му брат, когото винаги бе почитал, Джеймс толкова се разтревожи, че стана от прозореца до стола си и започна да се разхожда бавно и неуверено из стаята.
„А хубавичка беше! — помисли той. — Много я обичах. Може би Соумс не е бил подходящ за нея… не знам… не мога да кажа. Ние нямахме никакви неприятности с нашите жени.“ Променили се бяха жените… всичко се бе променило! А ето че и кралицата умря… да, няма що! Някакво раздвижване на тълпата го накара да се спре пред прозореца и да долепи до стъклото нос, който веднага побеля от студа. Стигнали бяха вече до Хайд парк корнър… ей сега ще минат! Защо Емили не идваше да гледа заедно с него, вместо да се суети за обяда? Липсваше му в този миг… липсваше му! Той виждаше през оголените клони на платаните шествието, множеството, което сваляше шапки… Колко хора ще се простудят! Един глас се обади зад него…
— Оттук виждаш великолепно, Джеймс!
— Най-после дойде! — промълви Джеймс. — Защо не се качи по-рано? Можеше да пропуснеш!
Замълча, напрегнал всички сили да гледа.
— Какъв е този шум? — запита изведнъж той.
— Никакъв шум няма — отвърна Емили; — какво ти хрумна? Овации не може да има.
— Но аз чувам.
— Глупости, Джеймс!
Никакъв звук не проникваше през двойните стъкла. Джеймс чуваше само стона на своето сърце пред отминаването на собствената му епоха.
— Не ми казвайте къде ще ме погребете — заяви изведнъж той. — Не искам да зная.
И се отстрани от прозореца. Отиваше си старата кралица; много бяха тревогите й… Сигурно е доволна, че се е отървала от тях!
Емили взе четките за коса.
— Има малко време да ти пригладя косата, преди да дойдат — каза тя. — Трябва да изглеждаш колкото е възможно по-добре, Джеймс.
— О! — отвърна той. — Казват, че била хубавичка.
Срещата на Джеймс с новата му снаха стана в трапезарията. Когато Анет влезе, той седеше до камината. Подпря се на облегалките на креслото и бавно се надигна. Леко приведен, безукорен в своя редингот, тънък като евклидова линия, той пое ръката на снаха си; а загрижените очи в набръчканото лице, загубило вече своята руменина, я загледаха неуверено. Малко топлота, отразена от нейната младост, озари и погледа, и бузите му.
— Как сте? — запита той. — Били сте да видите кралицата навярно? Добре ли пътувахте през Ламанша?
Така посрещна тази, от която очакваше наследник на своето име.
Втренчила очи в него — така слаб, побелял и безупречен, — Анет промълви на френски нещо, което Джеймс не разбра.
— Да, да — отвърна той, — предполагам, че сте огладнели. Позвъни, Соумс; няма да чакаме оня приятел Дарти.
Но тъкмо в тоя миг пристигна и семейство Дарти. Монтегю не бе пожелал да промени привичките си, за да види „старите“. Поръча си рано-рано чаша коктейл и „понадзърна“ в пушалнята на Айсиум, откъдето Уинифред и Имоджин трябваше на връщане от парка да го вземат, за да дойдат заедно тук. Тъмните му очи се спряха на Анет с изненада и задоволство. Тоя приятел Соумс бе пипнал нова красавица! Какво ли намираха жените у него? И тази ще му изиграе, разбира се, същия номер като първата; но междувременно му е провървяло! И той засука мустак: за девет месеца домашен покой на Грийн Стрийт си бе върнал почти напълно някогашната външност и самонадеяност. Въпреки ласкавите старания на Емили, спокойствието на Уинифред, любопитната приветливост на Имоджин, старанието на Дарти да се прояви и загрижеността на Джеймс да й поднасят всичко най-хубаво, Соумс чувстваше, че обядът не беше успешен дебют за съпругата му. И побърза да си отидат.