Роксолана

Той изпрати ферман на Мустафа как и накъде да върви с войската си, но по някакъв начин ферманът беше прочетен от еничарите и те надигнаха вой: султанският дамат иска да стъпче техния любимец! Викаха, че султанът бил вече стар и недъгав, че костите му обрасли с трева, а от очите му излитали мухи, че в ушите му е заседнала лоша овча болест — какъв султан е! Виж Мустафа — той е истински султан, от бога даден, време е вече Мустафа да заеме трона. Мустафа на трона!

При Рустем дотича изплашеният спахийски ага Шемси Ахмед и разказа всичко, което беше чул в Коня, но великият везир и сега не се разтревожи особено, а само се усмихна:

— Не всяко кръгло нещо е орех.

Знаеше, че никой от шехзадетата не е провъзгласен за престолонаследник. Защо ще се кахъри? А срещу тридесетте хиляди еничари имаше триста хиляди спахии, верни на султана до смърт, понеже не Мустафа, а Сюлейман им беше дал дирлици. А казано е, че брадвата не си отсича сапа. И котката, която изяжда свещите в джамията, ще ослепее.

Ахмед ага освен високото си положение във войската както всички, които се мъчеха да се приближат колкото е възможно повече до Сюлейман, беше и поет. Той написа сатира за Рустем паша, осмиваща дебелата му кожа, която никой стършел не би могъл да пробие, и когато сатирата стигна до великия везир, той не се ядоса на написаното в нея, а на това, че спахийският ага се оказа поет, тоест представител на онова племе, което сераскерът ненавиждаше най-много на света. Закле се да отсече главата на Ахмед ага, щом само му падне в ръцете, и неуспелият поет се завтече към Стамбул при султан Сюлейман.

Той сполучи да се добере до самия падишах и да заяви, че еничарите в табора на шехзадето и в табора на самия сераскер се бунтуват едва ли не всеки ден и наричат Мустафа свой султан, защото падишах Сюлейман бил твърде стар, за да води войската срещу врага. На престола трябвало да седне законният престолонаследник, с което всички били съгласни, а само Рустем паша се противял. Затова трябвало на великия везир да се отсече главата, а старият султан да се изпрати в Димотика на почивка. Шехзаде Мустафа, вместо да усмирява кресльовците, се явява пред тях в златен кафтан, нарича еничарите братя и синове и щедро ги обсипва със злато от султанската хазна, а сам тайно се договаря с шах Тах-масп. Единствен Рустем паша остава верен на престола и вика султана да дойде и вземе войската в своите ръце, докато не е късно.

Колкото по-стар е човек, толкова е по-бавен, но не и в ненавистта. Султанът веднага потегли към Коня. Сбогува се набързо с Роксолана, а тя и не се опита да го възпира, предчувствувайки, че сега трябва нещо да се реши.

Сюлейман взе със себе си синовете Селим и Баязид, а при Джи-хангир бяха пратени гончии, за да дойде и той в султанския лагер. Но гончиите дълго не можеха да намерят най-младия син, после още по-дълго го караха и той закъсня, а освен това беше в такова състояние, че не можеше да разбере къде е и какво става наоколо.