Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Честно ли? – попита тя слисана.
– Кълна се в слънцето – отвърна Арлен.
Изведнъж тя осъзна, че все още стиска ножа си. Кокалчетата вече я боляха, когато отпусна здравата хватка и го остави. Сякаш си пое дъх за пръв път от около час.
Арлен отново се наведе над кръговете и бързо ги дооправи, а Рена огради местенце, за да накладе огън, и извади кошницата на Илейн. Седнаха заедно и си разделиха студени месни пайове, шунка, пресни зеленчуци, хляб и сирене. От време на време по кръговете им се мятаха ядрони, но Рена имаше доверие на Арлен като защитник и не им обръщаше внимание.
– Зарад тая рокля седиш странно на коня – отбеляза Арлен.
– А? – попита Рена.
– Здрачен танцьор не може да развие пълна скорост, като седиш неправилно – поясни той.
– Значи препуска дори още по-бързо? – възкликна изненадано Рена.
Арлен се засмя.
– И то доста.
Тя се наведе към него и сложи ръце около врата му.
– Ако се опитваш да ме измъкнеш от роклята ми, Арлен Бейлс, само кажи.
Усмихна се, но Арлен се отдръпна, хвана я през кръста и я вдиг-на от себе си, както тя би махнала госпожа Драс от скута си. После веднага се изправи на крака.
– Не съм те довел за т’ва, Рен – каза той и заотстъпва назад.
– Ама то не е като да се възползваш от мен – отвърна тя смутено.
– Не става въпрос за т’ва – рече Арлен, извади комплект за шиене от дисагите си, подаде ѝ го и се обърна. – Раздели си полите и гледай да е по-бързо. Имаме си работа още тая нощ.
– Работа ли? – попита Рена.
– До изгрев да си убила демон – отвърна той, – или те оставям в следващия град.
* * *
– Готово – извика Рена.
Тя си беше махнала фустата, а полата ѝ беше скъсена и имаше дълги цепки от двете страни. Арлен вдигна поглед от мястото, където беше седнал да защитава стрела в края на кръга, и очите му зашариха по голите ѝ бедра.
– Харесва ли ти т’ва, което виждаш? – попита тя и се подсмихна на неудобството на Защитения, който се сепна и се взря в очите ѝ. – Приближи се до огъня, вижда се по-добре.
Арлен погледна ръцете си за миг, после бавно потри защитените си пръсти. Погледът му издаваше, че се е зареял в мисли. Накрая тръсна глава, стана и отиде при нея.
– Вярваш ли ми, Рен? – попита той.
Тя кимна, а той извади четка и някакво плътно, лепкаво мастило.
– Това е чернострък – обясни той. – Ще остави петна по кожата ти за няколко дни, може би седмица.
Внимателно, почти любящо отмести дългата коса от лицето ѝ и изрисува защити около очите ѝ. Когато приключи, ги подуха, за да засъхнат. Устните му бяха на сантиметри от нейните и на нея ѝ се прииска да ги притисне към устата си, но все още се чувстваше жегната от неговия отказ и не смееше.
Когато свърши със защитите, той я погледна.
– Какво виждаш отвъд светлината на огъня?
Рена се огледа. Нощта беше черна като катран.
– Нищо.
Арлен кимна и сложи длани на очите ѝ. Ръцете му бяха груби, целите в белези и мазоли, но бяха също така внимателни. Рена усети успокояващо гъделичкане там, където я докосна, и потрепери от удоволствие. Той сне ръцете си и усещането се изпари, но сега защитите около очите ѝ бяха топли.
– Какво виждаш сега? – попита той.
Рена се огледа наоколо с удивление. Сега дърветата и растенията сияеха със собствена светлина, а изпод краката ѝ се процеждаше светеща пàра като ниска и ленива мъгла.
– Всичко – възкликна тя с възхита. – Повече, отколкото виждам на слънце. Всичко свети!
– Виждаш магията – обясни Арлен. – Тя извира от Ядрото и отдава искрица от себе си на всяко живо същество, а то засиява.
– Това душата им ли е? – попита Рена.
Арлен сви рамене.
– Не съм пастир. Ядроните преливат от тази магия и сега ще ги виждаш съвсем ярки.
Рена се обърна към шумолящ храст и ето че един дървесен демон, допреди секунди невидим за нея, грееше в осветения от магия свят. Тя погледна собствените си ръце, които светеха едва доловимо. Здрачен танцьор бе по-ярък, а защитите по копитата и сбруята му лъщяха като звезди в небето.
Но Арлен светеше най-силно, а защитите по кожата му определено пращяха от мощ. Изглеждаха, сякаш бяха изписани с нестихваща светлина.
– Прекалено много защити – поясни той, като видя погледа ѝ, и си сложи обратно качулката. – Попил съм твърде голямо количество демонска магия, за да стана отново обикновен човек.
– Че защо ще искаш да се откажеш от такава сила? – попита Рена.
Арлен се умълча, сякаш беше объркан. Отвори уста и я затвори.
– Не знам дали бих могъл – призна си той накрая. – Но тръгнеш ли веднъж по тоя път, не можеш да се върнеш обратно, а не бих казал, че когато го избрах, бях добре с главата.