Пустинното копие

* * *

Арлен напусна фермата на Джеф по обед, за да си вземе обещаните провизии от Шопара.

– Стягай си багажа – каза той на тръгване. – Потегляме веднага щом се върна.

Рена кимна и остана да го гледа как се отдалечава. Нямаше багаж, дори във фермата на Харл не притежаваше нищо. Само роклята на Силия на гърба ѝ, бащиния ѝ нож на кръста ѝ и омотаната на врата ѝ огърлица от речни камъчета, която Коуби ѝ беше подарил. Щеше ѝ се да можеше да предложи на Арлен нещо в замяна, задето я взима за спътница, но не разполагаше с нищо освен със себе си. Коуби беше сметнал това за достатъчно, но тя се съмняваше, че ще може да се отплати на Арлен толкова лесно.

Илейн излезе на верандата и застана до сестра си, която седеше и дълбаеше острието на баща им.

– Нося ти нещо за из път – каза тя и ѝ подаде кошница. – Шопара готви така, че храната да издържи по-дълго, а не да е вкусна. Беконът му е повече пушек, отколкото месо.

– Благодаря ти – отвърна Рена и взе кошницата.

Погледна сестра си, която ѝ бе липсвала толкова много години, и се зачуди защо нямаше какво повече да ѝ каже.

– Не е нужно да ходиш, Рен – продължи Илейн.

– Напротив – отвърна сестра ѝ.

– Тоя вестоносец е суров човек, Рена, а ние не знаем нищо за него, освен че убива демони – рече Илейн. – Може да е мно’ по-зле от татко. Тук с нас ще си в по-голяма безопасност. След миналата нощ хората ще се държат добре с теб.

– Щели да се държат добре – присмя се Рена. – Т’ва да не ги извинява, че се опитаха да ме дадат на ядроните?

– И какво, по тоя повод ще избягаш с ня’къв непознат, който е достатъчно луд, за да се бележи целият със защити? – попита Илейн.

Рена се изправи и изсумтя.

– Присмял се демон на ядрон! Ти, Лейни, не беше точно влюбена в Джеф Бейлс, като избяга с него! Не знаеше нищо за него, освен че е от тия, дето биха си взели нова съпруга, преди да е изстинала още старата.

Илейн зашлеви Рена, но момичето дори не трепна. Погледът ѝ остана твърд и накрая Илейн се сви.

– Разликата между нас, Лейни – започна Рена, – е, че аз не бягам оттука, аз бягам нанякъде.

– Бягаш нанякъде ли? – попита Илейн.

Рена кимна.

– Не искам да живея на място като Потока на Тибит, където хората оставят такива като татко да вършат каквото си искат, а тези като мен ги хвърлят на демоните. Не знам к’ви са Свободните градове, но не може да са по-зле от тук.

Тя се наведе и понижи глас, така че никой да не ги чуе.

– Аз убих баща ни, Лейни – изрече тя и вдигна наполовина защитения нож. – Аз. Така му се падаше на тоя ядронски син. Някой трябваше да го стори не само заради това, което ни причини, а и за това, което можеше още да направи. Той така и не беше получил отплата и за най-дребната си жестокост.

– Рена! – извика Илейн и се отдръпна от сестра си, сякаш се бе превърнала в ядрон.

Рена поклати глава и се изплю през парапета на верандата.