Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Група, съберете се! – нареди Защитения на говорителите. – Копия напред!
Те изпълниха командата му, притиснаха два въздушни демона и ги убиха заедно. Защитения им даваше спокойни напътствия из площада и организираше попаденията им, готов да се притече на помощ в случай на нужда.
Но говорителите повече не потърсиха съдействието му и скоро и последните демони загинаха. Старейшините се заоглеждаха, хванали копията си вече по съвсем различен начин.
– Не съм се чувствала толкоз добре отпреди двайсет години, когато сама си цепех дървата – възкликна Силия.
Останалите изсумтяха в знак на съгласие.
Защитения погледна събралата се тълпа.
– Вашите старейшини се справиха! – извика той. – Спомнете си това следващия път, когато в двора ви изникне демон!
– Ня’а повече демони на площада – отбеляза Шопара. – Изпълнихме нашата част от сделката, сега остава и вие да изпълните своята.
Защитения се поклони.
– Сега ли?
Шопара кимна.
– В задната стаичка имам празен пергамент, на който можем да пишем.
– Добре – отвърна Защитения.
Шопара се поклони и посочи магазина си. Останалите говорители и Защитения се отправиха нататък, а Руско се обърна към тълпата.
– От утре сутринта – викна той – в магазина приемаме поръчки за защитени копия и набираме способни защитници, които да ги направят! Всичко на принципа „кой превари, той завари!“.
При тези новини тълпата зажужа.
Защитения поклати глава. Знаеше, че Шопара ще натрупа състояние. Руско винаги намираше начин да извлече изгода от неща, които хората лесно можеха и сами да направят.
Двайсет и седма глава
ДА ИЗБЯГАШ НАНЯКЪДЕ
333 СЗ ЛЯТО
Рена седеше в ъгъла, докато Арлен преподаваше бойно защитаване на говорителите в задната стаичка на Шопара. Дейзи и Катрин сновяха напред-назад и поднасяха горещо кафе. Гледаха Рена подозрително, сякаш очакваха да скочи и да ги нападне с ножа на Харл, който стоеше на масичката до нея. Беше изписала по острието стегнати защити и сега дълбаеше символите върху метала с един от арленовите прецизни инструменти за гравиране. Арлен намина, за да види как върви работата, но Рена се обърна на другата страна. Никога повече нямаше да поиска помощ.
Утринната светлина се процеждаше през пролуките на капаците, когато говорителите приключиха и всеки се изправи със свитък в ръце.
Арлен поговори с Шопара още няколко минути, а после отиде при Рена.
– Добре ли си?
Тя кимна и преглътна прозявката си.
– Просто съм уморена.
Арлен кимна и си сложи качулката.
– Може и да успееш да поспиш няколко часа във фермата, докато Шопара ни даде провизиите за из път. – той изсумтя. – Старият мошеник имаше наглостта да ми иска пари за тях дори след като му осигурих луди печалби.
– Не знам що си очаквал нещо друго – каза Рена.
– Значи, напускате града, а? – попита Силия, когато тръгнаха към вратата. – Преобръщате Потока на Тибит с главата надолу и се изсулвате, преди да видите какво ще излезе от всичко това?
– Като дойдох, градът вече си беше с главата надолу – рече Арлен. – Мисля, че по-скоро ви го оправих.
Силия кимна.
– Може би е така. Има ли новини от Свободните градове? Всичките ли защитават оръжия и избиват демони?
– Свободните градове не са ви грижа в момента – каза Арлен. – Когато Потокът на Тибит се освободи от демоните, тогава разширете кръгозора.
Джордж Уоч удари с новото си копие по пода.
– Погрижи се за собствената нива, преди да погледнеш тая на съседа – цитира той известен стих от Канона.
Арлен се обърна към Руско Шопара.
– Искам да препишете защитите и да ги изпратите на говорителите на Слънчево пасище.
– Е, няма да излезе евтино – започна Шопара. – Само пергаментът струва почти двайсет кредита, а и записването...
Арлен го прекъсна с тежка златна монета. Шопара се ококори, като видя размера и дебелината ѝ.
– Ако не си получат защитите, аз ще узная за това – каза Защитения и подаде монетата на Руско – и ще си направя пергамент от кожата ти.
Рена видя как червендалестото лице на търговеца пребледня и как самият той се сви под взора на Арлен, преглъщайки тежко, въпреки че бе доста по-едър.
– До две седмици – промълви той. – Кълна се.
– Май и ти си научил номерата на побойниците – отбеляза тихо Рена, когато Арлен се върна при нея.
Той не я погледна, а качулката му все още скриваше лицето му. За миг тя реши, че може да не я е чул.