Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
За миг настъпи тишина. Абан погледна към Керан и му кимна да излезе напред.
Строевият офицер го погледна така, сякаш го бяха накарали да влезе в яма с алагаи, но после отиде и без колебание или оплаквания коленичи пред Асави и опря дланите си на пода. Наведе се напред и притисна чело между тях.
Асави го погледна и кимна.
— Говори, офицер.
— Почитаема и мъдра дама’тинга — започна предпазливо Керан. — Не че ние, обикновените мъже, се съмняваме в думата на Еверам, но ако има нещо, което заровете могат да ни кажат относно местата, където да разположим силите си, това може да се окаже решаващо за победата.
— Заровете не казват нищо за такива неща — отвърна Асави, — защото враговете ни наблюдават дали случайно не знаем нещо за техните намерения. Ако шпионите им забележат движенията ни, те ще променят плановете си, отхвърляйки пророчеството. — Тя вдигна пръст. — Но макар че не могат да ни кажат къде, те ще ни кажат кога. Ще ни нападнат по Новолуние.
Кхеват примигна.
— Невъзможно. Няма да посмеят…
— Ще посмеят — прекъсна го Асави, — по същата причина, поради която ти се съмняваш. Те смятат, че Новолунието ще ни разсее. Ще ни прави по-слаби.
Джаян се намръщи.
— Баща ми казва, че чините имат чест, макар и по-скромна от нашата, и че са смирени пред Еверам. Но едва ли е така, щом се осмеляват да ни нападнат в деня, когато се подготвяме за издигането на Алагай Ка.
— И не само това — обади се Асави, привличайки погледите на всички. — Те ще нападнат през нощта.
Глава 26
Първи удар
334 г. СЗ, Зима
Брайър тичаше бързо, приведен и с разтуптяно сърце, използвайки всяко прикритие, което можеше да намери. Все още бе облечен с откраднатите черни дрехи и тъмнината го покриваше като удобно одеяло.
Наоколо нямаше много ядрита. Каквото и да говореха за народа на баща му, красиянците бяха прочистили терена около Пристан от ядрони толкова добре, че дори нощем нямаше от какво толкова да се страхуват.
Но в тъмното имаше и други хищници.
Тамос беше използвал празненствата по случай настъпването на Новолунието, за да придвижи силите си по-близо, като ги бе разположил зад малка група дървета в основата на Възвишението на Колан. Когато Брайър изскочи от гъсталака точно пред тях, конят на графа се стресна и се вдигна на задните си крака, цвилейки оглушително.
Брайър замръзна на място от страх, че графът може да бъде хвърлен на земята, но Тамос остана на седлото и майсторски успокои коня си.
— Нощ, момче — изръмжа той с нисък и ядосан глас. — Нима искаш да издадеш позицията ни и всички да ни избият?
— Те знаят — каза Брайър.
— А?
— Видях ги — продължи момчето. — Шарумите се промъкват през гората, за да застанат зад нас. Знаят, че сме тук.
— Да ги изядрят дано — изръмжа Тамос. — Колко са? На коне ли са?
— Много повече от нас — отвърна Брайър. Не го биваше много в числата. — Но повечето са пеша.
Тамос кимна.
— На коне по-трудно могат да се промъкнат тайно. Заеха ли вече позициите си?
Брайър поклати глава.
— Не още. Скоро.
Тамос се обърна към лорд Самент.
— Пригответе хората. Продължаваме по план.
— Искате да препуснем право към капана? — попита Самент.
— А какво искате да направя? — тросна му се Тамос. — Втора възможност няма да получим. Егар и хората му са готови, а Лактън няма провизии за зимата. Трябва да превземем този хълм и да разположим стрелците ни на него, за да прикриват настъплението на лактънците. Врагът се движи пешком и атаката му не може да се разгърне на широка площ. Завземем ли хълма, доста ще им е трудно да ни прогонят от там.
— Но ще го направят — рече Самент. — Озовем ли се горе, ще бъдем в капан.
— Ако издържим, докато превземат доковете, може би ще успеем да пробием обсадата с конна атака и да избягаме.
— А ако не?
— Ако не — отвърна Тамос, — ще защитаваме доковете до смърт.
Абан се облегна на патерицата си до прозореца на крайбрежната си къща и се загледа в тъмнината. Работната му стая заемаше целия горен етаж и имаше прозорци на четирите стени, осигурявайки му гледка във всички посоки.
Наблизо стоеше Безухия, но въпреки това Абан беше неспокоен. Великанът беше по-силен от всички, които кхафитът бе познавал, и беше на път да стане майстор на шарусахк, но присъствието му не действаше толкова успокояващо, колкото това на Керан. Офицерът нямаше равен в боя и беше уважаван от всички, винаги готов — дори нетърпелив — да даде съвет или да обърне внимание на Абан, ако той се канеше да извърши нещо глупаво.