Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Но кхафит или не, Абан не беше нисшестоящ и се нуждаеше от своя строеви офицер, а не от някакво сърдито хлапе.
— Добре се справи — каза тихо той, когато застана до него на дока.
Керан се намръщи.
— Провалих се. Трябва да се…
— … гордееш — отряза го Абан, преди офицерът да успее да изрече някоя мазохистична прокламация. — Представи се по-добре от всички шаруми в преследването. Каква бързина! Какви умения! Новият ти крак направо засрами стария.
— И въпреки това не беше достатъчно — изръмжа Керан.
Абан сви рамене.
— Иневера. Нищо не се случва без волята на Еверам. Каквото и да е откраднал шпионинът от дома на Шарум Ка, значи, Създателят е пожелал враговете ни да го получат.
Това бяха глупости, разбира се, но иневера винаги служеше като успокоение и подкрепа за раздразнените евджахци.
— Значи, волята му е била да изгубя крака си? — процеди Керан през стиснатите си зъби. — Да се удавя в коузи и да се въргалям в собствената си мръсотия, докато един дебел, сакат кхафит се оказа по-добър от мен и ботушът му стъпи върху врата ми? И сега е иневера, че не мога дори да задържа един чински шпионин, който ми беше в ръцете? — Строевият офицер се изплю във водата. — Изглежда, Еверам желае единствено непрекъснато да ме унижава.
— Славата тепърва ще дойде, офицер — каза Абан. — Ще има слава за всички, които участват в Шарак Слънце и Шарак Ка. Достатъчно лошо беше, че те намерих да се въргаляш на пода и да оплакваш съдбата си. Не те измъкнах оттам, за да ми се оплакваш и сега.
Керан го изгледа мрачно, но Абан издържа погледа му.
— Прегърни болката, шарум.
Ноздрите на строевия офицер пламтяха, но той кимна. Абан се извърна, за да се поклони на приближаващия се Джаян.
Шарум Ка погледна към тъмното езеро.
— Как успя шпионинът да тича по водата? — Той се обърна към Асави. — Не каза ли, че чините не използват магията на хора?
— Това не беше магия, Шарум Ка — каза Абан, привличайки вниманието на всички. — Чувал съм за този феномен от хора, които са се върнали от чинските села в мочурищата. Те строят малки острови, наречени „краног“, до които се стига единствено по каменни пътеки, скрити под повърхността на водата. Камъните са разположени неравномерно и преминаването по тях е лесно за онези, които познават пътеката, но е трудно за демони… или хора да ги последват.
Джаян изсумтя, докато осмисляше информацията и гледаше как издърпват първия шарум обратно на дока. Мъжът трепереше и кашляше вода, но иначе изглеждаше наред.
Докато от водата не изскочи едно пипало и не се уви около крака му. Шарумът едва успя да изпищи, преди да бъде дръпнат обратно под водата.
Хасик замръзна и очите му зашариха по тъмната повърхност в търсене на водния демон, но другият шарум започна да крещи и да маха със свободната си ръка, вкопчен с другата в лодката:
— В името на топките на Еверам, хвърлете ми въже! Бързо!
И гюрултията привлече демона точно към него. Едно пипало се уви около гърлото му, виковете му секнаха и той беше издърпан под водата.
Хасик използва точно този момент, за да се опита да се издърпа в лодката. Малкият съд се наклони под тежестта му, заплашвайки да се преобърне, но той някак си успя да се претърколи вътре и да спре клатенето.
Всички закотвени лодки имаха водни защити и Хасик сигурно се беше почувствал в безопасност, докато едно пипало не се уви около глезена му. Воинът вече беше изгубил копието и щита си в езерото и посегна към пояса си, за да измъкне закривената си защитена кама, но в този момент лодката се преобърна и той беше повлечен надолу.
Настъпи пълна тишина, докато всички се взираха във водата, наблюдавайки как вълничките на мястото, където бе потънал Хасик, постепенно изчезваха. Шарумите излизаха без страх срещу земните и въздушните демони. Справедливо беше да се каже, че по-скоро демоните се страхуваха от тях, отколкото обратното. Но водните демони, загадъчни кошмари, които придърпваха жертвите си надолу, за да ги удавят, ги ужасяваха.
Същото се отнасяше и до Абан, но той не можеше да се насили да пророни сълза заради съдбата на Хасик. Би предпочел мъжът да страда, но след всичко, което Хасик бе направил, за да превърне живота му в пъкъл, все пак бе хубаво, че краят бе настъпил.
Ала внезапно под водата проблесна нещо като мълния. Повтори, после потрети, след което се възцари мрак. Миг по-късно на повърхността изскочи Хасик, който жадно си поемаше дъх. Беше гол, съблякъл беше бронята си, за да не го тегли надолу, но в ръката си все още стискаше ножа. Захапа го и тромаво зацапа с ръце към дока.