Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
И докато премисляше предложението на Хирага, се питаше как ли са майка му, баща му и приятелите му.
Тъгуваше, че не може да се види с тях и че скоро няма да посети Лондон — домашен отпуск му се полагаше чак след две години. В същото време се гордееше, че работи за дипломатическите служби и че е някаква опора, макар и съвсем незначителна, за Британската империя.
Хрумването на Хирага бе чудесно. От него щеше да излезе нещо. Но как да го изведе оттук и как да накара Сър Уилям да му помогне? Уили бе ключът към разрешаването на загадката.
Колкото повече разсъждаваше за това, толкова повече угасваха надеждите му. Беше глупаво дори да си помисли за такова нещо — нямаше съмнение, че Сър Уилям ще откаже подкрепата си за подобна измама. Този човек бе признат убиец и само пионка в далеч по-голяма борба на Йоши. За Сър Уилям Хирага не беше quid pro quo — не беше компенсация, нито причина да си навлече враждебността на Йоши — този бъдещ властелин, каквото и да утвърждаваше Хирага.
— Ще се опитам. — Филип се преструваше на уверен, тъй като не бе забравил, че все още е пленник на Хирага, а мечът на самурая му е подръка. — Не ти обещавам нищо, но ще опитам.
Хирага също остана доволен. Бе поел огромен риск, но си бе оставил възможност за хитри ходове.
— Пазиш тайна?
— Естествено.
— Прати вест Райко. Мога срещна в село или тук. Ти кажеш къде, Тайра-сама. Мисля, по-бързо, по-добре. За кораб — нали?
— Да. Ще ти изпратя съобщение утре или ще дойда самият аз. — Тайърър предпазливо понечи да се изправи.
Лицето на Хирага грейна в усмивка.
— Отиваш при Фуджико?
Меланхолията незабавно заля Тайърър.
— Фуджико вече я няма.
— Какво? Какво казваш, моля?
Филип му обясни и лицето на Хирага пламна.
— Но ти имаш обещание, Тайра-сама. Мен… аз говоря… уредил с Райко, нали?
— Да, но с договора вече е свършено. Райко казва… — Тайърър млъкна, изплашен от изражението на Хирага.
— Чакай, моля!
Хирага излетя навън. Тайърър се взря през един люлееше клоните и донасяше солен мирис на море. „Бягай, докато все още имаш възможност“ — рече си той, но внезапно изпита непреодолимо желание да се облекчи. Възползва се от ведрото в банята и се почувства по-добре. Усети глад. И жажда. Озърна се. Нито чайник, нито кана. Гладът и жаждата го терзаеха, както и предложението на Хирага. Не можеше да удовлетвори нито едното, нито другото. Без благоволението на Сър Уилям Хирага оставаше на произвола на съдбата. Дори и Джейми едва ли щеше да му помогне особено, след като вече бе напуснал Струанови. Пък и защо ли му е да помага? Нямаше quid pro quo.
Отново се взря през прозорчето.
„Махай се оттук, докато все още можеш“ — рече си Филип и се запъти към вратата. Точно в този момент долови стъпки и се хвърли към възглавничката си. Шоджи рязко се отвори. Райко се строполи на колене пред него, а Хирага заплашително стърчеше на прага.
— Ох, толкова съжалявам, Тайра-сама — запъваше се Райко, унизено бързаше да се извини и да го предразположи. — О, толкова съжалявам, направих ужасна грешка…
Думите й бликнаха като фонтан. Тайърър схващаше съвсем малко от тях, но напълно осъзна смисъла им.
— Стига — твърдо каза той. — Донеси договора веднага. Ще го подпиша.
Райко покорно измъкна свитъка от ръкава си и му го подаде.
— Чакай — заповяда Хирага. — Дай ми го!
Райко незабавно се подчини и отново сведе глава.
Самураят набързо прегледа краткия документ и изсумтя:
— Това както уговорил, Тайра-сама; подпишеш по-късно — премина на английски той. — Тази тук… — посочи сърдито към Райко — казва грешка, казва Фуджико моли чест да види теб, толкова съжалява за грешка. Нейна грешка. Бака — озъби се самураят на Райко и добави на японски: — Отнасяй се с този господар, както се полага, иначе ще направя Къщата ти на пух и прах. Направи всичко възможно Фуджико да е готова, съвсем готова. Веднага.
— Хай, Хирага-сама — Като смотолеви разточителни извинения, Райко избяга, доволна от себе си. И от номера на Хирага. А също и че сделката бе сключена.
Тайърър въодушевено благодари на Хирага. Бе твърде щастлив, за да се запита как уж беззащитният му приятел изведнъж я бе накарал да се промени толкова бързо. „Има неща, които никога няма да разберем у този народ.“
— Ще подпиша договора вкъщи и ще го донеса утре.
— Не бързай, карай жена-куче чака. — Хирага се усмихна и му подаде свитъка. — Сега ще те заведа при Фуджико. Икимашо.
— Домо аригато годзиемашита — Тайърър се поклони така, както се кланя японец на човек, оказал му изключителна услуга.