Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Тук не сме на сигурно място — потръпна Акимото. — Тук не ми харесва. Тази Йошивара на гай-джин е заразена с тяхната чума. Съгласен съм с Такеда. Нападаме, избягваме или загиваме.
— Не сега. Нека да помисля!
Такеда го изгледа втренчено.
— Ти познаваше ли Мейкин?
— Преди много години… — Хирага едва не добави: „И Койко.“ Блазнеше го мисълта да им разкрие истинските причини за предателството, но се отказа. Харесваше му начинът, по който бе умрял Кацумата. „Така му отмъстиха за смъртта на Сумомо и на Койко. Сега духовете им ще се превърнат в ками или пък те отново ще се преродят на трийсет и четвъртия ден, стига боговете да решат така, ако има богове. Вече мога да ги забравя, макар че легендите за тях ще останат вечно живи.
Значи Сенсей е молил за милост? А аз толкова години го боготворях и му се подчинявах? Ама че сме будали — с отвращение си помисли Хирага. — Както и да е, този страхливец ще бъде осмян и оплют, а скоро съчинителите ще разнесат навред легендата как е предал Сумомо и Койко, как му е отмъстила мама-сан и какво е било предсмъртното й желание. Ах, колко изтънчена беше тя!“
Хирага неволно се изкикоти и наподоби пронизителния глас на омагаки — актьор, който играе женски роли, защото на сцената допускаха само мъже:
— „Баня и чисти дрехи“. Кабуки23 и театрите с марионетки ще събират многобройни зрители поколения наред.
— И кабуки бака — разяри се Такеда. — Ще отмъстим за Сенсей. Ще измием позора от името му. Тази нощ ще нападнем според плана си, ти ще се заемеш с кораба, а аз с двете църкви и ще претрепя всички гай-джин, които срещна, докато не падна мъртъв. Какво ще кажеш, Акимото? — Изправи се и надникна през прозореца. Свечеряваше се. Неочаквано забеляза как вятърът шуми в храсталака. — Вижте, боговете ни пращат знак! Вятърът се усилва. И е южен!
Акимото изтича при него.
— Вярно е, Хирага!
За момент Хирага се обърка. Наистина ли беше знак?
— Никакво нападение тази нощ. Никакво!
Такеда се извърна.
— Казах да нападнем — изгледа кръвнишки Акимото. — Съгласен ли си! Соно-джой, соно-джой.
Акимото се двоумеше. Както гневът, така и самоувереността на Такеда бяха заразителни.
— Огънят ще прикрие бягството ни, Хирага.
— Ами… един малък пожар — навярно — раздразнено рече Хирага, — не и опит да изпепелим цяла Йокохама. — Колебаеше се и си оставаше на предишното мнение, но не можеше да постигне своя окончателен план без помощта на Тайра и без да охлаби хватката на Йоши, затегната около врата му. — Утре или вдругиден бихме мог…
— Тази нощ — настоя Такеда, който едва се владееше. — Тази нощ ни е дар от боговете!
— През този сезон вятърът още дълго ще духа от юг, трябват ни още хора, за да подпалим Колонията. Един от нас ще иде в Йедо да ги доведе. Такеда, иди ти.
— И как? Казваш, че наказателните отряди били навсякъде. Как?
— Не зная, Такеда. — Хирага колебливо се изправи.
— Почакай ме, докато се върна, и тогава ще решим. Ще отида при Райко да й кажа, че утре си тръгваме. Няма да си идем, само ще я залъжа.
— Тя вече не е надежден човек.
— Колко пъти да ти повтарям, че никога не е била.
Хирага излезе и я намери.
— Добре, Хирага-сан, останете. — Райко бе преодоляла страха си. Бе пийнала коняк и вяло се бе оставила в ръцете на съдбата.
— Тайра ще идва ли тази вечер?
— Не, нито пък утре. Фурансу-сан ще дойде. Сигурна съм.
— Повикай Тайра. Можеш, нали?
— Да. Но щом пристигне, какво да му кажа? — запита Райко с безразличие, но тутакси дойде на себе си, тъй като Хирага процеди през зъби:
— Ще му заявиш, че Фуджико вече не желае да подпише договор, че друг гай-джин се е обърнал към теб с по-добро предложение.
— Но уговорената с него цена е направо фантастична, а той не е глупак — ще сравни сумите и ще иде в друга Къща. Вече е посещавал някои от тях. Ще го загубя.
— Ще си загубиш главата, ако не оправиш кашата, в която си се забъркала — кисело заяви Хирага, — а добре охраненият ти труп ще нахрани рибите.
— Да я оправя ли? — Райко цялата се превърна в слух. — Нима е възможно, Хирага-сама? Има ли начин? Знаеш ли как?
— Прави каквото ти казвам, и ще се опитам да те спася. Веднага изпрати да повикат Тайра. — Хирага я изгледа студено и се върна при другите двама. Те стояха на верандата и наблюдаваха как вятърът превива храстите. — Отървахме кожата още за ден-два.
23
Вид японски театър. — Б.пр.